В малък провинциален град живеел един старец. В него живеела и една по-млада и по-хубава старица. Те крачели по уличните коридори всеки по своя път. Те просто крачели и не виждали. Живеели в объркан свят на алчност, пълен с лъскави коли и мързеливи искащи принцеси. Но един ден се срещнали и тогава нещо в тях се събудило...
Беше зима. Студена, снежна и самотна зима. Всичко навън бе бяло, тъй както бяха побелели косите им. Срещнаха се случайно в града. Една невинна и може би последна среща помежду им. Неочаквана, но бленувана цял един живот. Съдбата, облечена в бяла премяна, вероятно бе създала този сценарий. С ледения си дъх прогони всички ненужни герои, за да подари на тези две вътрешно самотни души последен предколеден подарък. А те, излезли на поредната разходка, която ги оставяше сами със собствената им тъга по отиващия си живот, не очакваха това чудо.
Събраха се на центъра на града. Повдигнаха глава, за да поздравят човешки - от учтивост. И тъкмо да кажат "Добър ден" , погледите им ...