Никой в селото не беше наясно какво точно означава неговия прякор. Знаеха само онова, което той винаги разказваше. През лятото на 1965 година от общинския вестник „Краневски глас” бяха изпратили журналист за отразяване на жътвената кампания в ТКЗС-то. На обяд, когато всички били в хоремага, за да търсят прохлада със студена бира и сладки приказки, нашенецът започнал да разправя поредната история. Разказът ще да е бил живописен и увлекателен, защото всички слушали в захлас. Щом свършил, журналистът се провикнал:
- Браво, каква чудна история и колко завладяващо поднесена?! Сладкодумец! Ти си същински Джон Маг!
До вечерта цялото село знаело новия прякор. На някои им било трудно да си превъртят езиците (такива названия не се срещат по нашите географски ширини), но в крайна сметка всички започнали да му викат Джон Маг.
През годините се правеха какви ли не предположения, но така и не са разбра с абсолютна сигурност какво е това име. Може би най-близо до неговото разгадаване бяха даскала, поп ...