В нощта, когато Мари-Бел се роди, имаше буря. Лекарят се забави, майка ú дълго се мъчи и едва не умря от загубата на кръв. Месеци се възстановява и рядко виждаше дъщеря си. Повериха я на грижите на старата дойка и една гувернантка.
Мари-Бел растеше различна.
Докато беше съвсем малка, родителите ú правеха опити да я учат и възпитават като всяка друга млада дама. Дори повикаха лекар, за да я прегледа. Но той нищо не можа да открие и просто си тръгна.
За кратко решиха, че се е оправила, когато порасна достатъчно, за да започне да чете и пише. Оказа се, че учи бързо, а книгите я омагьосват и задържат при себе си. Когато ú харесаше някоя, тя притихваше в стола си и четеше, докато я свърши, без да спира.
Беше особено, странно вглъбено в себе си дете. Мълчаливо и своенравно. Още от малка успяваше да се измъкне привечер от замъка и бродеше в гората или около блатото до изгрева, когато само ранобудните слуги успяваха да я зърнат как притичва боса между дърветата. Познаваше всеки храст и билка, ...