05.09.2024 г.*
Татаринът Тимур беше последният младеж, който упорито отказваше да напусне бащиното село в покрайнините на Добруджа. С тази си упоритост, 27-годишният мъж си навличаше само беди. Вече четвъртата дама на сърцето му го беше оставила, всичките му някогашни приятели бяха забравили за него, а малкото все още живи старци в селото го мислеха за луд. Той от своя страна им отвръщаше като се прави, че не ги познава. Не посещаваше местния магазин и дори през ум не му минаваше да влезе в кръчмата. За него животът не се свеждаше до това да се напиеш до несвяст.
Той тъкмо копаеше на двора, когато пред дома му спря микробус на куриерска фирма. Клаксонът го притесни и младежът се затича навън.
– Едвам намерих адреса! Писах ти по вайбър, но не получих отговор! – провикна се куриерът през прозореца.
– Извинявайте, уважаеми! – притеснено отвърна Тимур и добави – тук сигналът е слаб, а и аз съм на двора…
– Няма проблем, качи се в буса да видиш дали всичко е точно. – каза куриерът.
– Вярвам, ...