Мамка Му здраво стискаше последния си Лев, останал в джоба му. Стискаше го и си мислеше: "Мамка му, преди години що стотинки и левчета дрънкулкаха из джобовете ми!... А сега?... Кво да правя с тоя Лев? Къде да го инвестирам?... Дали да не изпия едно кафе... с късметче?... Не-е, не съм чак такъв прахосник!... Ще ме видят агентите на Премиера и ще кажат - тоя пие кафе, значи е добре..."
Улиците бяха пусти, сякаш бе преминала фъртуна. След поредния земетръс доста сгради бяха полуразрушени... Във въздуха се носеха отровни изпарения... Хора не се виждаха - само кучета дебнеха, лаеха и се зъбеха... Мамка Му подритна някакво камъче и продължи да размишлява: "Чудна работа! Преди се намираха по пътя я двайсет, я петдесет стотинки, че и левче. Срещал съм и наконтени Петлевки... Сега - нищо! Всичко е ометено! Няма хора - няма пари! Или обратното..."
Той не знаеше, че Светът отдавна бе разделен на паралелни Вселени и че пари имаше, много пари - но във Вселената на Богатите...
Изведнъж нещо забръмч ...