Там, където водите на пенливия Тонзос се успокояват, оставили назад теснината на пролома и в сребристобял унес навлизат в низината, която води чак до Бяло море, на висок, издигнат от майката Земя хълм, стои на пост самотен страж.
Изправена сред нищото, в едно от най-отдалечените кътчета на Родината, извисява своя древен ръст каменната кула Букелон. Иззидана в незапомнени времена, тя е била неволен свидетел на не едно сражение, триумф и падение.
Под някога стройна й снага са звънтяли тежки мечове, свистяла е тетивата на гъвкави лъкове, грозните викове на варварите от севера са стряскали нейната горда самота. Кръвта на хиляди славни мъже е попила в чернозема, а духовете на миналото все още витаят в прашните ниши, навеки свързани с дялания камък, с хълма и с историята.
Някога, отдавна, в един горещ августовски ден, тук падна повален от готска ръка последният римлянин, император Валент, и в този паметен ден, непобедимата римска армия изгуби хиляди смели мъже на бойното поле.
Векове по-късн ...