Поляците пак са тук, ще викам полиция, не се търпи.
Вчера едва ги изгоних, откраднаха три крема и няколко сапуна. Не разбирам защо го правят, не е от бедност, просто им е приятно. Групи с шляещи се пияни поляци - странен начин на забавление.
Чак когато пребиха момчето пред рибарницата реагира тъпата им полиция, иначе нямало щети – няколко крема не били щети, нямало счупено.
Понякога така ме е яд, че дойдох, знам че е центъра на света, люлка на цивилизацията, но не спира да ме гложди онова, да ми се набива натрапливото – “прецака се, прецака се, ужасно се прецака“.
Чувам го все по-често, понякога се качва в главата ми и ми заглъхват ушите - пулсира с часове.
Бих ли дошла без Асен, сигурно не? Изобщо какво би се случило без него?!
Заедно сме от деца, гаджетата от седми клас. Онази влюбена двойчица, седмокласниците, сраснала като сиамски близнаци.
Бях адски силна ученичка, вероятно имах по-добро бъдеще.
Перник – набеденото градче, онова с лошия имидж, с черния пиар - обичах тишината му, с ...