- Има време. - каза сякаш на себе си незрящият човек. - Има още цели 15 минути. - после се подпря на белия си бастун и се наслади на останалата част от цигарата си. Беше около четиридесетте, с прошарена коса, грижливо сресана назад. Обут в черни панталони и облечен в старомодно кожено яке, поизтъркано на лактите. Слънчевите му очила бяха леко наклонени на носа му, като че ли всеки момент щяха да паднат.
Спътникът му, младеж със зелен избелял суитшърт, скъсани дънки над глезените и платнени кецове, огледа празния перон и голямото електронно табло в средата на гарата без да каже нищо. Погледът му се спря върху една от продавачките на билети, която отегчено разтърка сънените си очи, разреса с пръсти накъдрената си коса и продължи равнодушно да се взира в монитора на своя компютър в очакване на новата вълна от кандидати за услугите на БДЖ. На близката пейка, след явно бурна бална нощ и няколко десетки преброявания до 12, един абитуриент в измачкан син костюм и алена вратовръзка, напъхана в ...