Много страхове и болки изпита Вяра Арнаутова през последните часове на петъчната вечер, след като таксито, в което се возеше, излезе от пътя и се заби в дърво. Тя беше усетила, че шофьорът смърди на алкохол, но не бе реагирала. Ако бе настояла да слезе, сега щеше да е жива и здрава, а не на пихтия.
Боляха я краката, тазът и гръбнакът. Толкова я боляха, че не й се живееше. Силните обезболяващи, които й дадоха, направиха страданието търпимо, но не заличиха страховете. Вяра се опасяваше, че отсега нататък нищо в живота й няма да е както преди, че случилото се е непоправимо. За пръв път в живота си Вяра бе загубила вяра в бъдещето.
До замъгленото й съзнание достигнаха думите на доктора:
– Няма страшно. Нараняванията не налагат спешна операция. Извадили сте късмет.
– Наистина ли? Толкова ме боли!
– Имате счупвания. Редуцирахме ги. Утре ще се почувствате по-добре.
– Наистина ли? – попита тя с надежда в уплашените очи.
– Да. Потърпете още малко. Утре ще сте по-добре. Вярвайте ми.
– Какво ще с ...