Гледачката взе кафената чаша и се вторачи в утайката. Бе възрастна жена, с набраздено от бръчки лице и очила с дебели лупи. Воднистите й очи се присвиха. Тя завъртя бавно чашата, за да може да разгледа и стените, и изсумтя.
– Как ти беше името?
– Мириам Селизова – отвърна седящото от другата страна на масата момиче.
– Защо си дошла да ти гледам?
– Ами… аз съм актриса. Бях на прослушване за роля в един американски филм, който ще бъде заснет в България. Много ми се иска да получа работата. Та затова дойдох при вас. Ще ми се да разбера какво ще стане. Моя приятелка ми каза, че много познавате. Тя идва редовно при вас.
– Няма как да знам дали ще получиш ролята. Това е твърде конкретно, не е по моята част.
– О!
– Все пак по утайката научих някои неща. – Гледачката сбърчи вежди, сякаш бе недоволна.
Мириам се сви притеснено на стола си. Чак сега осъзна, че ако получи лошо предсказание, ще се скапе психически. Започна да съжалява, че се е обърнала към гледачка.
– Мириам. Хубаво име. Мириам, ск ...