Някакви пчели или оси с жужукането си нарушаваха последвалото мълчание...

- Светле, това е войникът за когото съм ви разправяла,... изникна от някъде, нали бяхме крайната къща в село, аз седях пред купчината дърва, текезето едно време носеше нарязани  дърва  по къщите,.. толкова дърва трябваше да се цепят, нареждат,.. дядо беше стар човек и това чакаше мене,... изведнъж мъжки глас ме сепна

- Другарко, аз съм войник,.. ей там горе съм от няколко дни, а ми свърши хлябът,.. ще идете ли да ми вземете два хляба,. две  консерви ''Копърка'',...и една кутия вафли,.. ето парите...Дайте брадвата, докато се върнете, аз ще цепя дърва...ще ви помогна... - каза той с равен глас

Не знам колко време съм се бавила, но като се върнах повечето от дървата бяха нацепени на четери и изглеждаха още по-голяма камара,.. как ще ги внасям...

Войникът беше по потник,.. от тялото му излизаше пара,... беше студеничък есенен ден..

Започнах да внасям дървата в салмата, ей на онова там му викахме салма, с една паянтава портичка.

Пламенчо дойде да помага,.. един такъв мъничак, дребосък...

- Батко войник, много големи и силни  ръце имаш,..аз като порасна ще имам ли такива ръце...

- Разбира се, че ще имаш, само че сега трябва много да слушкаш и много да ядеш, така се става голям и силен... - му каза тогава Пешо  

- Хайде прибирай се в къщи на топло, още малко и с майка ти  сме готови.

Той доцепи дървата и започна да  ги внася вътре...

От толкова години за пръв път имаше мъж така  близо до мене,..чувствах миризмата му,.. почервенях от срам... Срам, че усещах дъха му,  миризмата на запотеното му тяло...

Чувствах как краката ми омекнаха,.. не можех да си поема дъх, приседнах на дървата вътре...

- Какво ти е, да не се умори, попита ти тогава,..,.. имаш температура,..ама ти цялата гориш

.. и сложи длан на бузата ми, после на челото...Мравки затанцуваха, не само по гърба ми, .. по краката, ... по корема,. по гърдите ми,... понечих да стана, а ти '' Не, стой си, почини си,.. останаха още малко дърва..'' Стоях и гледах как носеше наръчите  дърва в едрите си ръце,... как исках да съм на тяхното място, да ме носят из салмата,...

- Готово, оправихме се, най- сетне..... твоят смях ме извади от безтегловността, сякаш не бях аз тогава, а някоя друга жена, жена  жадна за ласки и любов... Бях човек, бях жена,.. и нищо човешко и женско  не ми беше чуждо...

    Излезе дядо  тогава, огледа разчистения двор

- Браво на вас,..., браво, младото си е младо, младо и силно...Покани войника вътре де, баба ти да му опържи някое яйце да хапне,.. пък аз ще отскоча до хоремага за малко...

Тогава ти даде  на Пламен петолъчката от кепето си,.. тъкмо хапваме яйцата и дядо се връща

- Спокойно е, никой не е видял, че войникът е у нас...Ти момче, горе на бункера ли си, така местните наричаха каманаците горе, умираха от любопитство какво ли имаше горе, но ги беше страх да ходят по тези места от разни едновремешни предания за хайдути, за крадци, контрабандисти и не се качваха нагоре...Едно време, бях кавалерист, Втори конен полк,.. бих се във войната,.. няма нищо по-лошо от войната, деца...

Унесени в приказки, не усетихме  как Пламен бе заспал, навън се бе стъмнило,и притихнало..

- Хайде бабо, постилай .. в голямата одая,..Късно е, къде ще ходи в тъмницата войничето,.. страх ли те е от тъмното, войниче,... Ами страшничко си е..- мърмореше дядо тогава - Хайде, лягайте,.. сутринта  рано като отивам при добитъка ще ви събудя...

    Останахме сами в голямата одая...

Помниш ли Пешо, сами и всеки със страха си....

Да ви кажа ли от какво тогава ме беше най-страх,... борех се с мене си,.. исках да се събудя до него, да го милвам навсякъде..да го чувствам вътре в мене....Другият глас ми шепнеше,..ето видя когато си слаба какво стана, искаш още едно дете ли,.. сега си отритната с едно дете, а с две как ще е,.. или търчане по болници, ..пари,.. и пак срам за  хората....

Дядо тогава дали от съжаление към мене заради младостта  ми ,  или просто от мъжка солидарност

предложи този вариант .. така и не разбрах и до сега.

Седях на края на леглото и не знаех какво да правя...

-  А тебе, войниче,..от какво те беше страх тогава,.. .какво си мислеше..- внезапно попита Веска

Погледнах я, погледнах снаха й,... любопитство се четеше по лицата им.

- Знаете ли,.. тогава така ни бяха промили мозъците, че във всеки непознат виждахме враг, шпионин,.. готов да те убие,... имаше тогава офицер ЗКПЧ (по политическата част) и той винаги казваше '' Врагът бди, ,,той не спи,.. бедете винаги нащрек..'' четях много шпионски книги, за Авакум Захов например ,.. мислех си, ами тези ако са такива,.. лягам в леглото, то се обръща и падам в тъмно мазе,.. страшно нали,.. а и старецът каза  '' никой не е видял, че войникът е у нас ...'', ами ако жената е шпионка, и ме убият, и вземат Калашника, .. а аз напуснах поста на НП,.. ако ме съди Военният съд...Такива мисли се въртяха из главата ми,.. кой ти е гледал тогава хубава жена в бархитена нощница приседнала на края на  леглото...

- Весе, ще тръгвам,.. ами ако ме потърсят и ме няма, ще вдигнат цялото село по тревога да ме търсят,...нали знаеш военна работа ...- измърморих тогава

Облякох шинела, препасах колана, автомата на рамо,.. в ръката мешката с провизиите и няколко глави кромид лук, които успях да открадна  из под навеса...

- Войнико, благодаря ти...беше казала тогава,.. сигурно заради дървата ми благодари, иначе щеше да ги внася няколко дни...

     Тръгнах към баира... Луната светеше потрепквайки,...усилих крачката, дъхът ми се очертаваше ..беше  студена нощ...

На сутринта лежах прикрит около бункера с бинокъл в ръка,... загледах се в последната къщичка..

Дядото и бабата седяха на припек,... малчуганът беше възседнал пръчка като за кон...

След обяд се появи и Веска пред къщата,... загледана в баира , наричан '' Бункера '',.. помаха с ръка...сякаш чувстваше, че я наблюдавам...

След два дни, съгласно наряда, трябваше да съм при чешмата за да ме вземе военният камион...

После няколко пъти минавах през селото, но баба ти казваше, че сте на пионерски лагер...

      Отново се дочу жуженето на ципокрилите,...вероятно  и те са слушали мълчаливи преживяванията ни...

- Това е момичета,...достоверно или не,  но е самата истина...Ох, забравих - шеговито продължих - Най- вкусния кромид лук, или сугань както му казваме, беше този откраднатият.,...като ябълки...

- Това ли било - разсмя се истински Веска - Страх те било, да не съм шпионка, а... Пак аз си помислих, ето виждаш ли се ма,.. вече не те харесват, ...остаряла си,.. Ееех, Пешо, Пешо...- прегърна ме през рамо, щипна ме по бузката и целуна щипнатото...

Прегърнах я и аз, целунах я по очите, по бузките,.. по устните...

- Може би така е било най-добре,.. да не се поддаваме на еротични емоции, а на страха, Веска...

Погалих я по лицето, вече набраздено от живота,... виждах в очите й тъга по  неизживяната и  ранно отишла си младост....

      Подкарах бавно колата, сякаш търсейки нови стари спомени,... от ляво в далечината присвяткаха слънчеви лъчи по реката,.. от дясно вечният  баир,...завоят беше широк и можех да му се насладя по-дълго,.. даа,  за едни просто каманаци,.. за други мили преживявания...

/ следва продължение /