ЛИНК към първа част >>>>
- Голям фен ти е ! Непрекъснато се опитва да те подражава. И като поза, и като реплики, и като наглост в погледа. Но за съжаление е само една твоя семпла карикатура.
- Вярно?! Никога пък не съм предполагал, че точно той ми е фен. И още по малко пък и че се опитва да ме пунтира – възразих съвсем на сериозно.
- Може и да не си го забелязал, защото го прави най-вече когато те няма. Завижда ти. Разбрал е че хората те харесват. Иска да е като теб. Ехооо…! Къде се отнесе? – попита тя, размахвайки ръка пред лицето ми, а аз се сепнах защото наистина се замислих над казаното от нея - Ти сега да не се възгордееш и да си вирнеш носа така, че да не ти виждам лицето от дупките му – погледна ме тя хитро, докато аз се чудех къде да си дяна погледа.
- Еее не знам дали ще го вирна, но в този момент ми е по лесно сякаш да го наведа. Че то ти направо си ме разнищила, като те слушам.
- Неее! Нищо не съм нищила. Нямаше нужда да се напрягам. Понякога хората са доста по-прозрачни от ...