Петър се опули в екрана на компютъра, а след това отново погледна фиша, който държеше в ръцете си. Почти всичко съвпадаше. Беше познал цели седем срещи в права колонка и от печалбата го делеше само още една среща. Трябваше да познае и нея, иначе всичко пропадаше. Той извади калкулатора и с треперещи пръсти умножи коефициентите на отделните срещи. С последната среща общият коефициент ставаше 6231, което означаваше, че с това число щеше да се умножи първоначалния залог.
Никой от приятелите му не беше постигал такъв успех. Знаеше това със сигурност, защото често обсъждаше с тях изминалите тиражи.
Петър затвори очи и се замисли за предстоящата среща. Нямаше как да не “излезе” тази единица. Домакините определено бяха по-добрият отбор. Той стана и погледна часовника. Оставаха още десет минути. Трябваше да побърза, защото иначе щеше да изтърве началото на мача.
Той навлече якето си, нахлузи маратонките без да завързва връзките им и изтича до близкия магазин. Шмугна се пред една бабичка и си к ...