Разбираш, че си направил правилен избор в живота, когато станеш в съботната сутрин последен. Бавно разтваряш очи с ленивост, присъща на ренесансов европейски владетел с помпозна и къдрава перука. Странно, но всъщност си се наспал. Децата се гонят из хола, а навсякъде се търкалят шарените им рисунки, които са правили преди час. Той им е забранил да ходят в спалнята, защото майка им спи, сгушена в морско сините завивки. Навън е мрачна облачна сутрин, типична за тазгодишната пролет. Въздухът тежи от влага и мирис на цъфтящи растения. Вятър прегръща току що разлистените дървета със сила, като на онези големи кучета, които ти се хвърлят сякаш са бебчета, с неосъзнатия риск да ти потрошат кокалите от неподозираните си размери. Вкъщи обаче, е топло и уютно. Целият апартамент ухае на палачинките, които Той с усмивка върти и обръща с подхвърляне във въздуха. Следва нежна усмивка, която се разлива по лицето и наболата му русолява брада, бавна целувка за добро утро и ароматен липов чай, поставен ...