Предчувствието- 4
Произведение от няколко части « към първа част
Още умувах по ситуацията, в която бях попаднала, когато Хари влезе в стаята.
- След час ще дойде мистър Смит. Облечи се красиво, има доста дрехи в гардероба. Ще те заведе някъде тази нощ. Не искам да имам неприятности. Не искам да те пребивам...ммм...Ясно ли е, Сюзан? – хвана ме за брадичката и стисна леко с пръсти.
Потръпнах от зелените му очи, дълбаещи направо в мозъка ми. Ехидна усмивка се разля по лицето му. Сдържано кимнах.
- И да ти кажа, тази татуировка с пеперудата на рамото ти ми харесва...
Хлопна вратата и чух превъртане на ключ. Останах сама. Отворих гардероба и изкарах няколко рокли и бельо. И едни копринени черни ръкавици. Нахлузих ги до свивката на лакътя ми. Грабнах една в червено, доста еластична, която се опъна по тялото ми. Беше с дълбоко изрязано деколте, та грабнах няколко копринени шала и ги омотах около врата си. Грабнах и един черен кожен колан за кръста. С широка метална катарама. Обух обувки със среден ток. Отидох в банята. Отворих тоалетката, видях няколко бурканчета с кремове, кутия със грим, червила, спирали, четки за коса. Разресох си косата. Ръцете ми потрепваха. Сложих сенки на очите, спирала. Малко червило.
Седнах на леглото и зачаках. Извадих една пелерина в цвят бордо. Тук, в горите беше хладно.
Хари дойде и се провикна:
- Хайде кукло, мистър Смит е долу. И умната. Той обича импровизации...хммм игрички по-така...
Сигурно съм го гледала с доста учудено, щото Хари се захили:
- Какво се звериш толкова...Сюзи...хаааааааахаааа... хайде...
Тръгнах да се спускам по стълбите, а Хари беше зад гърба ми. Грамада мускули. Няма мърдане...
Отворихме входната врата и на стълбището, опрян на една колона стоеше един дядка на около седемдесет и кусур години, с плешива глава, кльощав, дребен, сбръчкан като костенурка. Огледах го добре. Червендалесто лице, рехави мустаци, ококорени сиви очи. Издокаран с нови ленени панталони, бяла риза, бяло сако с кърпичка в горния джоб. Колкото и абсурдна да беше ситуацията, ме напуши на смях.
Мухите се ловят с мед, не с лимон и оцет – една детска песничка се завихри в размътената ми глава. Ще карам кротко, с хитрина и ловкост...
Приближих се до старчето и кокетно подадох ръката ми с ръкавицата. С най – сладникав глас изчуруликах:
- Приятно ми е сър, аз съм Сюзи...
- Много си готина Сюзи... Аз съм Джон Смит, кукличке...
Джон ме прегърна през кръста, наклони глава и залепи една целувка на врата ми.
Преглътнах от погнуса. Тръгнахме към чисто нов мерцедес, спрян до боровете.
Седнах на седалката и се съсредоточих. Очите ми шареха по пътя, и мислите ми се въртяха на бързи обороти...
Мухите се ловят с мед, мед, мед, а не с лимон и оцет...
Продължава.....
© T.Т. Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Таня, отново изненада с героите ти,...Ще чакам и аз продължението и развоя на събитията
-
Поздрави Скити, Генек!
-
И аз чакам! Историята държи под напрежение!
-
Добре върви.
-
Ок
-
Танчее - да се чете (не Тампере)! Телефонът пак ме изработи😂
-
Чакам следващата част! 🙂
-
😄 всеки втори хамериканец е Джон Смит!
😉 Като мистър и мисис Смит.
Тампере, опасна си! 👏 -
Да видим...
-
Иржи, благодаря, че четеш моите фантасмагории
-
Ама много малко парченце, Таня!...Тъкмо се кротнах пред лаптопа, за да се насладя на прекрасното ти творчество, и...разказът се стопи! Надявам се да предстои голямо преживяване, дори прогнозирам нещо, затова следващият ще бъде много дълъг! И тая година, нали? Виж каква съм!...
-
Дар продължаваме
-
ха! ..е, има надежда
-
Държи в напрежение, чакам с нетърпение продължението!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Хубав ден!