Преди да дойде краят
Остра болка прониза гърдите на баба Пенка. Този път беше по-силна и като че ли дойде по-бързо от предишните. Старата жена започна да диша бавно и тежко. Сега вече нямаше сила дори да се уплаши, както е редно, при все, че ясно почувства онази отпадналост, присъща само на човека, на който му предстои неизменната среща с вечността. Вече искаше да се предаде в тази люта битка за живота си. Умори се най-много от това, че не бе сигурна дали евентуална победа би й донесла радост. Преди десет, дори преди пет години - да, но сега едва ли имаше нещо, което да осмисли дните й така, че да си заслужава да живее.
Децата й не се обаждаха повече от година, почти всичките й приятелки вече не бяха между живите, а и краката не я държаха, за да има възможността поне да се наслаждава на любимите си разходки в парка. Спомените за отдавна отминалите времена на младост, професионално израстване, обич и веселие вече не я караха да се чувства добре, както преди, а напротив. Натъжаваха я все ...