Докато всички хора се забавляваха,хапваха и пийваха из центъра на немското градче Хамбург,нашата героиня,Айшли, сега се разхождаше из един от многото паркове на града.Не бе твърде голям,обширен,но не бе тъй и малък. Времето бе студено и из улиците на града вече започна да превалява сняг,все още слаб на малки снежинки. Нямаше мъгла,само луна. Луна,осветяваща всичко що попадне на нейна територия. Улиците бяха пусти и по тях нямаше жива душа,която да се разхожда или просто да минава. Така беше и в парка,където бе тя-Айшли.
В пълния сумрак на нощта,паркът изглеждаше като призрачна гора...,даже като някое гробище от хорър филмите. Единствено,благодарение на нощните си,светлинни лампи,предаващи му по-дружелюбен ефект,той изглеждаше като излязъл от приказките. А фонтаните в него,все още работеха. Единственият звук идваше от тях-приятна,спокойна и не много шумна,атмосферна мелодия запълваше цялата тишина. Оголени дървета,оставени без своята корона от някогашни,присъствали им,гостували листа,ст ...