Прегърна я. Тя не искаше да я прегръща. Бунтуваше се, плашеше я тази близост, нараняваше я. Маги се опита да се освободи, но безуспешно. Тома нямаше да я пусне. Сърцето й трепереше, стомахът й се бе свил на топка и й се повръщаше от страх. Беше ужасно напрегната, не искаше той да я прегръща. Не искаше да го вижда дори. Но се случи – видяха се и сега той я притискаше в прегръдката си.
Мускулите й бяха напрегнати, страхът я стискаше за гърлото, а уж преодоляната болка отново нахлуваше в нея. Запари й на очите, знаеше, че след малко ще заплаче. Отново се опита да се освободи, но Тома просто я притисна по-силно към себе си. Така си стояха, той едва ли не вкопчил се в нея, а тя – вцепенена като манекен с отпуснати ръце. Нямаше да го прегърне, нямаше и да го помоли да я пусне, просто щеше да изчака да му мине. Да се откаже. Да разбере, че всичко е свършило.
Нямаше да му позволи отново да я нарани. Ах, колко го обичаше само, една сълза щеше да капне. Маги замига бързо. За какво й е да си спом ...