На вратата на кабинета на директора на музикално драматичния театър се почука и без да дочака отговор в стаята влезе мъж на средна възраст, облечен в стилен костюм.
– Добър ден! - каза той. -Казал сте да ми предадат да дойда. И ето ме тук.
Директорът стана от стола зад бюрото си, посочи фотьойла и каза:
– Заповядайте! Седнете!
Влезлият мъж седна на удобната мебел и нетърпеливо потропваше с пръсти по облегалката.
– Знаете, наближава празника на града. Има само няколко дни до концерта. Всичко вървеше много добре, но в последния момент едно от главните действащи лица се отказа от участие. Не ми каза причините, но бе категоричен. Знам, че с вас не бяхме в добри отношения и се разделихме, но моля да приемете поканата ми да изпълните песента "Карузо". Работили сме заедно, пял сте я десетки пъти с оркестъра. А сте и певец, който публиката обича.
Директорът гледаше в очите известният тенор Павел Дамянов и очакваше с вълнение отговор. Славата и високото самочувствие бяха превърнали певеца в зат ...