В съботно-дъждовен следобед, ах, колко прекрасен дъждовен следобед! Когато си станал малко преди обед, а сега е малко след обед и ужасно ти се спи. Сгушен на любимото легло под прозореца, завит със зеленото пухкаво одеало, замислен за утрешните планове, затоплен от вчерашните прегръдки, затваряш очи. Усещаш колко уютно е вкъщи, когато вали дъжд. Усещаш и пулсиращата болка в палеца от вчерашната игра по боулинг. Припомняш си минало щастие, представяш си бъдеща любов и водиш разговори наум с любовника си. Мислиш за него. И за него. После за себе си. Мечтаеш за куче, голямо, златисто, което ще обичаш страшно много. Неминуемо е. Само да го имаше.
Увивaш се по-старателно в одеалото и в прекрасните съботно-дъждовни мисли. Усмихваш се наум. Душата ти се смее. И се оглежда за друга, която да прегърне. Има няколко такива, които си открила съвсем наскоро. Но кой знае какво ти прeчи да ги прегърнеш. Взимаш специалната лилава химикалка, която отговаря на точно това ти настроение и започваш да запи ...