В кафенето на Мола беше шумно и потискащо. Гласове на майки и деца порязваха с ехо стъклените магазинчета, наредени около пластмасовите скали, по които се катереха деца. Колкото до възраста на госпожата, седнала там с детето си, макар да е в противовес на всякаква културна етика, нека деликатно вметнем, че Госпожа Валентинова беше на 45 години. Една най-обикновена суха и бледа учителка, седнала през две маси от хората. С противогрипна синя маска, с кльощави китки, подаващи се от ръкавите на сиво палто, но не по малко кльощави крака, обути в някакво подобие на чорапощник. И пак в противоречие с пустата етика –подобие на чорапогащник, понеже същият би стоял чудесно на френска проститутка, но не и на отсреща седналата госпожа Валентинова, която преподаваше в едно основно училище на деца до четвърти клас. За чорапогащника тя ни най малко би се досетила. Впрочем тя не изглеждаше така сякаш страда точно какво е облякла.
Непрекъснато чистеше стъклата на очилата си и единственото, което сега я ...