След малко Михаил паркира колата и излезе сам, съкрушен като военопленик.

- Какво стана, Мишка - запита Роза

- Снощи се съгласи, но майка й взе да разпитва с кого, къде ще ходите, кои са другите... Какво да крия, казах им. А леля Ленче ''Аха, параван да сте с Насето на майка си и новият й любовник, даже и кола ти е дал. Сериозна работа, хлътнал любовника по докторицата...Не, категорично не. Заради теб Насето си дойде по-рано от бала... Новият любовник на майка ти, вероятно ти е обещал да ти плаща и следването. Кажи им, че дъщеря ми не е параван за любовни похождения...''

Само дето не ме изгони - задъхано разказваше той с мутиращ глас.

- Нищо де - успокоих го - Хорската завист и злоба нямат почивен ден, искат всички да са като тях, колко  обичаме и държим на семейните  ценности и освен нас друг няма право на щастие. Хайде отиваме тримата, а ако имаш някоя позната покани нея, в колата има място.

- Мамо, ако се обадя на Мимето - плахо попита Михаил

- Разбира се, тя е  добро момиче, студентка и е с акъла си, обади й се - подкрепи го Роза

Мимето, тяхна съседка, се съгласи . Качиха се  двамата на предната седалка, а ние с Роза ,като джентълмен и джентълменка, се возехме отзад.

- Благородно завиждам на Мишо, че ще учи в Кеймбридж. Еех, това бе и моята мечта, но се объркаха нещата. Малко късничко съм дошла на този свят, родителите ми дълго време са нямали деца и сега са старички, и малко болнави. Е, хайде не разполагахме и със средства, според мен не може да следваш в чужбина и да работиш за да се издържаш, младостта ти отива. Записах тук, ето завърших и продължавам магистратура по икономика, а може на по-следващ етап някаква специализация в Англия, времето ще покаже - говореше Мимето искрено

- Браво, точно това е необходимо, човек не трябва да се отказва от мечтите си - вметнах сериозно

Тя още няколко пъти идваше с нас на разходки, говореше и разсъждаваше като зрял човек. Михаил я гледаше и слушаше с нескрито любопитство. А Мимето беше винаги усмихната и приветлива. Интересно момиче.

              Няколко сутрини Михаил ми се обаждаше да пием кафе. Разпiтваше ме за Кеймбридж, за Англия, стараех се да му обяснявам точно, по-скоро да не го плаша от колите с десен волан до по-динамичния живот там.

- А ти, освен английски и френски езици, турски език знеш ли - попитах

- Нее, а необходимо ли е

- Да, желателно. Цялата търговия на дребно, ресторантчета се върти от турско говорящи, и когато му говориш на неговия език те приема като равен и се радва на това. Имаш време, а има и разни курсове по езика, изкарай ги ще ти е от полза, как беше, знанието на език е прозорец към света...

А Роза като ми се обажда по мобилния, не може да се нахвали от мен, как полужително съм повлиал на Михаил.

Ние пък с нея за 20 дни свикнахме един с друг, винаги бяхме заедно когато е свободна от работа. Можеше ли една случайна среща да ни промени...Харесвах ли я, а тя.

- Роза, Михаил - им споменах един неделен следобед - Трябва да си заминавам, ето адреса ми, пощенски код, Емайл, мобилен номер в Англия. Това е адреса на превозваческа фирма България-Англия и обратно, от врата до врата, мои познати са. Ако имаш багаж изпращай по тях, няма защо да плащаш свръхбагаж. За да разсеем съмненията на бакалското семейство, ползвай аудито до идването ти в Англия, после го дай на баща ми да го продава. 

Редно е да поканя и Роза, да види къде ще учи и живее Михаил, да разгледа Кеймбридж, първите впечатления са най-силни. Предлагам да пътувате до Лутън, по-близо е и ще ви чакам на летището. От вас се иска поне месец  преди датата за полет да ми се обадите, за да купя по-ефтини билети.

- Петър благодаря за поканата, ще се възползвам - скромно рече тя - И за всичко останало, разбира се.

            За седмица влязох в ''английски''релси, ваканцията ми стана история. В свободното си време боядисвах, освежавах стаите, нови калъфи на диваните, фотьойли. Оправих цветята в английски двор и  подредих най-после пристройката там, лятната ми резиденция, както хумористично я наричах, защото имах всички удобства, даже и работна стая с настолен компютър и голям принтер, стая за ремонт на нещо домакинско и лап-топи.

Купих и изпратих самолетните билети. Михаил ми пишеше почти всеки ден, предаваше поздрави и от Роза.

Чакам на терминала на летище Лутън. Като гимназист на среща и аз притъпвам нетърпеливо, чудно защо не се самоупреквах, че се  самонатоварих със задачи, вместо да си гледам еднообразието. Джентълмен ли съм наистина.

Прегръдки с Михаил, прегръдки и целувки по бузките с доктор Димитрова.

- Добре дошли на английска земя, дишайте дълбоко английски въздух - смеех се приветливо - Да вървим към колата.

За наша радост денят се очертаваше да е слънчев и  безоблачен.

- Ооо, не бях се возил в черен  ''Ягуар '' и то с метална фигурка-емблема ягуар на капака - впечатли се Михаил

- Прибрал съм другият волан в багажника - хумористично казах - Сега само ще се возите

Потеглихме. Дежурните въпроси и отговори, как пътувахте, времето у нас, много поздрави донесени от родителите ми

- Навярно сте гладни и жадни, ето тук има добро ресторантче, да се подкрепим - предложих с усмивка

Поздравих на турски, момчетата се разтичаха, заслаха нова покривка, прибори и застанаха чинно до нас.

- Михаил, имаш думата и да се пробваш на турски

Той се посмути малко, но доби кураж, извини им се , че не говори правилно и поръча ястията. Момчетата-сервитьори изпълнига веднага с усмивка, едното даже застана диван-чапраз, както се казва, около нас да ни обслужва.

Роза гледаше ту Михаил, ту мен, ту шетщите момчета около нас, стана разногледа.

- Петър, не съм очаквала, наистина майчиният език се приема навсякъде радушно, благодаря ти.

А аз срамежливо наведох глава.

              Внесохме чантите във фоайето на къшата, поканих ги в хола, извадих чаши, бутилка уиски, бонбони

- Добре дошли е Кеймбридж, наздраве за здраве и успехи. Набързо да ви запозная с къщата, хола, кухня, баня-тоалетна.

моята спалня, работна стая, врата за англиския двор, перално, сушилно, ако пропусна нещо  ще си го разучите. 

Хайде горе, стая за гости, баня-тоалетна, стая за Михаил, спалня за Роза със санитарни възли, друга стая и стая за всичко. Ами настанявайте се, аклиматизирайте се. Утре от 7 сутринта до 17 часа съм на работа, Роза може да приготви закуска, обяд... ето ви ключовете за входната врата и към пътя,...отзад е английският двор. Вероятно в понеделник ще дойде каргото ви, това е,...продукти има в хладилниците, Роза не се стеснявай...- бръщолевих наляво и на дясно

Изглежда нещо се смутих, толкова неща им наговорих , а има и още

- Утре ще отидем из магазините да си изберете нови мобилни, да вземем СИМ карти, Михаил виж и за лаптоп за себе си с по-добри параметри. Ще ви напиша паролата за Интернет...Хайде разполагайте се и заключвайте входната врата.

Събрах мнения от колегите за лаптипи, мобилни оператори, телефони, цени.

Още от водната врата  в къщи ме лъхна приятната миризма на домашно приготвена храна. Роза седеше във фотьойла в очакване да се върна. Скочи като ужилена при появата и поздрава  ми, подарих й три цветенца.

Милата тя, премига от вълнение, взе ги с треперяща ръка и с мутиращ от вълнение глас благодари.

- Вечерята ли, обяда ли още не знам, са готови, заповядай,...сега ще извикам и Мишката

- Е, какви са първите ви впечатления от града - попитах с насмешка

- О, още не сме излизали на улицата, с мама само разглеждахме английският двор и къщичката там. Въодушевени сме

Погледнах Роза, тя свенливо наведе очи.

            Късметът беше на наша страна. На някаква промоция на мобилни купихме два апарата, подариха ни още един, същото бе и със СИМ картите, с подарък намалена цена за двугодишен договор. 

Михаил се загледа по характеристиката на лаптоп, а консултантът ни съобщи

- Като ВИП клиенти за деня, можем да ви го продадем с 200 паунда отстъпка и подарък чанта

Михаил погледна цената и само въздъхна.

- Ей, момче, ако има  добри параметри и мислиш , че те устройват не се притеснявай, ще го купим - му прошепнах

Не, че се правех на богаташ, но защо да не доставиш удоволствие някому, парите се печелят, идват и си отиват, остава уважението и доставената радост.

Весели и щастливи от покупките си, и с две флашки подарък, се прибрахме в къщи.

А изненадите от моя страна не спираха, когато имаш , обикновено си щедър.

- Това е банкова карта, ето кода, утре се разходете по улицата, ще намерите супермаркет АЗДА, ако трябват някакви продукти, или просто се докоснете до забързания живот навън. Не се притеснявайе, вкарайте в мобилните си адреса на къщата, кода на района, ако се объркате питайте минувачите или в магазинчетата, а в събота и неделя ще търсим факултета из университетите - давах наставления, така де защо да се паникьосват, трябва да свикват.

            Бяхме на откриването на учебната година за първи курс на факултета '' Computer Science and  Technology ''

Ректорът ни поздрави, крaтко слово, родители и студенти го аплодирахме. Пожелахме на Михаил успех в начинанието.

Колко било добре, да се прибереш в къщи след работа, приятно усмихната жена да те посрещне, да сервира обяд-вечеря,както Роза го определи, да побъбриш как е минал денят на всички.

- Михаил , ти обръщаш ли внимание с какво идват на занятия колегите ти, с автобус, велосипед, мотори, или какви леки коли марки, модели, виж това е подробност, но...Свикваш ли вече с движението тук, не е толкова  опасно, също като нашето дясно, само че в ляво - пусках понякога и такива плоски шеги.

Вероятно минаха три седмици от първия учебен ден.

- Да ви кажа, от факултета организират екскурзия, четери дневна с три нощувки до Лондон, обсерваторията Гринуич, музеи, записах се - сподели една вечер Михаил

- Добра идея - сериозно казах - Само че, ще те попитам, защо се обръщаш винаги към нас така безименно, какво ти е неудобно. Роза ти е майка, а аз просто Петър или Питър, не се стягай излишно.

След тези думи лицето на Михаил се поотпусна, завъртя неопределено глава.

- Да, наистина си прав Питър, извинявайте, мамо,... малко съм объркан.

- А онази банкова карта е твоя, носи я винаги със себе си, а не да стои на плота в кухнята. Когато средствата по нея намалеят до 150 паунда банката автоматично я зарежда до лимита й 2000 паунда. Така, че на екскурзията се забавлявай като всички твои колеги, а не да се правиш, че те боли зъб. И приятно прекарване, чакаме снимки и един ден ще ни бъдеш гид из Лондон - продължих със същия сериозен тон

- Да Питър 

              А ние с Роза за пръв път останахме сами.

следва....