Преписаните решения
Лудориите не ми пречеха да съм отличен ученик. Още докато бях в отделенията, брат ми ме беше научил, че когато седна да уча, не трябва да мисля за нищо друго, а да се концентрирам само върху това, което чета, или решавам. Ако разбера, че не мога повече да чета така, по-добре да оставя учебника и да се разведря с нещо по- приятно, което ми хареса.
“Разбира се, това разведряване, трябва да бъде с мярка!”, допълни той. Колко е хубаво да имаш по голям и то умен брат.
Многократно се опитвах да науча и моите приятели да правят същото, но нямаше голям ефект. Нерядко, когато сядаха да четат, погледът им шареше по страниците, а те си мислеха за съвсем други неща. Естествено, резултатът беше обезсърчителен. Затова в края на сроковете трябваше с кавги да ги накарам да четат или внимателно да слушат това, което им обяснявам. Особено ме затрудняваха Шилото, Туню, Салавата, Тендата(най-добрият футболист), Османа и разбира се на първо място Гуню от Градина.
Спомням си за един случ ...