Прераждането

   Сънят беше странен и неразбираем. Струваше ми се, че летя в междузвездните пространства и някъде там се явяваше образ – много красив. Исках да разбера кой е той, но чертите оставаха не съвсем ясни и аз напразно се стараех да се доближа до образа.

   Събудих се притеснена от странния сън, отворих прозореца, за да влезе чист въздух, и се замислих. Образът, който видях, ми беше познат отнякъде, но не можех да се сетя откъде. Всичките ми усилия да изровя нещо в паметта си, оставаха напразни. Тогава реших да се насладя само на очарованието от красотата му. Друго не ми оставаше.

   В девет и половина имах среща с приятелка и тръгнах към уговореното място. На две пресечки от срещата го видях, него, образа от съня.

   В действителност беше още по-хубав. Атлетичен, красив, чаровен! Загледах се, та може ли човек да не се загледа. Не всеки ден се вижда такъв тип красота. Очите ни се срещнаха и той се усмихна. Ако бях толкова красива и аз щях да се усмихвам. Стана ми неудобно, отместих поглед и продължих, по-точно избягах, пък и бързах за срещата с Хриси.

   След тази странна случка образът му ме преследваше, трайно настанил се в съзнанието ми. Измина лятото. Дойде есента и като една невероятна жена, облечена разноцветно, очароваше с красотата си. Вглеждах се в природата и си мислех за него, мъжа от съня и мъжа от внезапната среща. Разбира се, тайно се надявах някога да го видя отново. И Съдбата се погрижи да изпълни желанието ми. Бях за три дена в Трявна. Харесвам това уникално място, чистият въздух и естествената му красота. Отседнала бях в хотел. След дълга разходка из града се прибирах в хотела и реших да вечерям в ресторанта. Настаних се на една от масите и направих поръчка. Тогава го видях да влиза. Обзе ме страх от това, че напълно съвпада със съня ми. Исках панически да избягам, почти като при първата ни среща, но някаква сила не ми позволяваше да стана от стола. Беше сам. Видях, че ме забеляза и се усмихна. Приближи към мене и съвсем непринудено ме поздрави:

   –Здравейте! Видяхме се в Ловеч и ако това е основателна причина и нямате уговорена среща, ще ми е приятно да вечеряме заедно.

   –Заповядайте! Не чакам никого – едва успях да отговоря.

   Той седна срещу мене. Запознахме се. Виктор беше софиянец, работеше като музикант.

   –Знаете ли, когато Ви видях в Ловеч, имах усещането, че Ви познавам, и то отдавна.

   –Аз пък Ви сънувах. Преди да Ви видя – казах го ни в клин, ни в ръкав.

   –Е, не може да бъде! Но щом казвате. Да не се познаваме от някой минал живот? – засмя се непринудено той и ме погледна весело.

   –Може, макар че християнството не приема прераждането. Но на мене също ми изглеждате познат отнякъде.

   Разговорът се завърза доста непринудено. Преминахме на „ти“. Говорихме кой къде е прекарал детството си, къде е учил и куп още подробности от живота ни. Слушах го внимателно с тайната надежда, че може би някъде пътищата ни са се срещнали, но пресечна точка не се намери. Странно, за да го сънувам, все някога трябва да съм го виждала, така си мислех тогава.

   Природата му беше дала красота, но особено силно ми въздействаха очите – големи и сини, като че ли в тях се беше разтворило небето. Гледаш ги и потъваш в някакъв друг свят, нереален, далече от проблемите на живота. Косата му беше права и дълга до раменете.  На някои мъже косата много им отива – мислех си аз с възхищение.

   Стана късно. Чувствах се изморена.

   –Искаш ли утре да се разходим из града? Ако нямаш някаква работа – попита той.

   –Може. Аз имам резервация в хотела и за утре.

   Уговорихме се да се срещнем в девет и най-приятелски се разделихме.

   Заспах много трудно. Все ми се струваше, че още малко и ще си спомня нещо, свързано с него, но, уви, нищо не ми идваше в ума.

   На другия ден се срещнахме, сякаш се познаваме от сто години. Разходихме се в Трявна, обядвахме и после отново навън. Изобщо денят мина много интересно и приятно.

   Неочаквано Виктор най-сериозно ми заяви, че си спомня нещо за нас от друг живот.

   –Е, и? – попитах аз с нескриван интерес.

   –Ами, бяхме гаджета в предучилищната градина.

   Разсмях се от сърце.

   –Но това е несериозно!

   –Същата си, макар че тогава беше малка.

   –И учителката ни се е карала че се целуваме?

   –Ами, да – сега той се разсмя.

   Тогава в главата ми проблесна, че с него ходехме да пием боза. Споделих и това. Той каза, че и сега обичал да пие боза.

   –Знаеш ли, после май се срещнахме по-късно, но твоите родители не ме харесваха, а моите не харесваха тебе, нещо като Ромео и Жулиета – продължих аз на шега.

   Но той потвърди уверено, че си спомня нещо такова и че  се оженил за друга и не бил щастлив.

   Аз пък му казах, че освен него не съм харесвала друг.

   –Твоят сън май е пророчески и Вселената е решила да ни срещне, защото не сме изживели както трябва предишния си живот.

   –Грешката трябва да се поправи! – убедително заключих аз.

   На другия ден в най-добро настроение се разделихме. Виктор потегли за София, а аз за Ловеч. Преди това се разбрахме да се чуваме от време на време.

   Не очаквах да ми се обади, но не бях права. Дали е имало прераждане, или не, не знам. И двамата си измисляхме какво ли не. Всъщност аз обичам да съчинявам истории.  Но след една седмица Виктор дойде в Ловеч и ми предложи да се съберем. Съгласих се. Никога не съм била толкова уверена в решението си.

                                                                        Мария Мустакерска