Четвърта част – предпоследна
- Хайде Силве, капучиното ти изстина – леля Бонка беше усмихната. Май подозираше нещо или аз бях гузна.
- Успах се.
- Сигурно пак сте седели до късно. Спете, докато сте млади. На моите години и да искате - няма да ви се спи.
Закусихме тримата. После леля Бонка махна яденето от огъня и каза:
- Отивам до Злата на клюки, вие почивайте, днес няма работа.
Още не беше прекосила двора и Васил ме прегърна.
- Майка май нещо се досеща. Затова излезе. Да се качим горе?!
- Не, за нищо на света!
-Не ти ли хареса снощи? Стори ми се, че ти беше хубаво или се лъжа?
- Хубаво ми беше, но не е удобно, тя може да се върне.
- На леглото ще ти бъде по-удобно, ако питаш мен. Пък и познавам майка, няма скоро да се върне. ...