Всички от улицата го познаваха. Бе отрасъл в квартала, учил бе с много от хората тук. Заедно ритаха топка на улицата като малки, когато имаше паркирана само една кола. Познаваше всяко мазе и откъде може да се влезе, за да се извади паднала през счупеното прозорче футболна топка. Тогава бе приятел с всички. Съучениците му го канеха на рождените си дни. Годините отминаха и всеки пое по своя път. Едни продължиха да учат, други започнаха в Кремиковци или в мотокарния срещу „Пирогов”.
Когато се ожени, вече нямаше родители. Заживяха със съпругата си в неговото жилище. Не можаха да имат деца. Какво се случваше между тях, никой не узна. Но по време на голямото междупартийно надлъгване жена му успя да се разведе и с помощта на пари го изгони от дома на родителите му. По-късно го продаде, защото не можеше да понася мълчанието около себе си навсякъде в квартала.
След развода той остана да живее на своята улица, защото това бе неговата улица в неговия квартал. Тук чувстваше близки всеки ъгъл и все ...