При себе си
Огънят танцува по тавана, небето се целува с крехкия скреж по прозорците, стените летят като откъснати листа от тетрадка, въздухът се разрезва на конфети, лампата изстрелва светлинни залпове, нотите изпяват тишината. Времето си отива. Думите искат да разрушат неговата неизвестност и да го задържат в душите си, но езиците им са залепнали върху студа. Времето няма време. Готово е да плати цената на своето бързане с всеки удар на сърцето: тик-так, тик-так.
Тръгването – липса, дала свобода на всяко издишване или изпълване, задушило посоките... кой знае. Всяка посока завършва с обратен завой и започва с безкрайното връщане към себе си. Животът е най-краткото приключение, което си заслужава. Заслужава си да отгледаш цвете. Бурята ще го прекърши, снегът ще го укрепне, пчелата ще го усмихне, вятърът ще го освободи. Заслужава си да създадеш дете, което не върви по утъпкан път; да научиш непознато дете как да си направи градина. Заслужава си да не скочиш с парашут, да паднеш от коня, докато здраво си се хванал и да си кажеш: другият път няма да си падна на главата. Заслужава си срещата: с човека, със животното, с огъня и любовта, с болката и страха. Да си държиш главата изправена също си заслужава. Баба ми все нареждаше – "среши се убаво и като одиш, гледай напреде и не се озъртай, да се не съпи́няш..." Заслужава си да се спънеш. Понякога обувките са ужасно неудобни. А и като погледнеш надолу може да видиш отражението на слънцето, сянката на птицата и да изкараш дъжда от калта. Заслужава си да отстъпиш и да търпиш, за да разбереш къде е края на търпението.
Краят не е страшен, страшна е силата на духа, която хвърля ръкавица на времето. Времето винаги печели. Заслужава си да останеш със себе си. Така си се появил – сам, разплакан от смелост. Някой те чува, прегръща, обича. Понякога никой не те прегръща и ти веднага научаваш, че има прегръдка и започва твоето велико търсене... Шегите на мозъка. Днес ми е трудно да се пошегувам...
Честито Рождество Христово, мамо. Празник е докато вървиш към себе си. Животът трябва да се празнува.
Свързани произведения
Коментари
-
"Тъга. Като пътека през полето. Тъга. Като прегръдка без ръце. Една такава - тиха. И проклета. Неразбираема. Като сърце." Г.М. ❤️... Благодаря, Кате, хубави празници!
-
Интересно е. Звучи ми като една бърза равносметка на живота.
Весели празници! -
Натъжих се. Усетих го като сбогуване. Много хубаво си го написала.❤️
-
"Всяко щастие е изкупено със страдание някъде във времето - напред или назад, но си заслужава…заслужава си да те боли от нямане, заслужава си да усещаш бодлите по босите пети, заслужава си и търпението. Животът се свива и разширява с всяко вдишване, с всяка мисъл, с всяко предизвикателство. Животът ти дава и ти взема…баланс…И не изчезва, а просто минава в други състояния непонятни за нашите практични умове." В.Н. Благодаря ви за коментарите.
-
Така е, Животът трябва да се празнува.
Поздравявам те. -
Как ми се иска да я имам тази страшна сила на духа... Действително мно сила и много красота в този текст.
-
Честито Рождество, Краси! Хубав път към себе си, си нарисувала с думи. И си много права "времето няма време" от нас зависи, как ще се възползваме от всяка негова минута. Весели новогодишни празници!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
