ИнаКалина
528 резултата
  56 
Снежни друмите светят, нощем стъпките бдят,
трупат време за полет, тишината зазиждат,
от гнездото ти, ветре, от мъгла правих свят,
от „здравей“ се научих да казвам „довиждане“.
Дъждовете не слушах и къде ли не бях: ...
  137  11 
С две прашинки любов залепен е денят,
тъмнината отвънка е бяла,
сто снежинки по клоните тихичко спят,
а луната зад хълма избяга...
... Не пресмятам живота, той сам се дели́, ...
  216  20 
Добрата новина е, че всичко е „по“. Небето е по-близо и играта е на по-високо ниво. Решат ли да те направят известен, няма мърдане. Накъдето и да тръгнеш, изходът е един и същ – винаги си в Божиите ръце. Но Човекът не е спрял да се опитва да поправи грешките, заложени в него от тези две ръце. Поправ ...
  170  10 
  190  10 
Вятърът търкаля облак
по гърба на есен.
Облакът от вчера не е много весел.
Иска някой, тежестта му,
с обич да отнеме. ...
  321  17 
  311  12 
  213 
  251 
Дъждът е ефимерен, бързо мина,
прахоса официалните си капки,
нацупен вятър две листа отхапа,
прозя се и изпусна ги в комина.
Стопи́ се в сладост жи́лото на август ...
  429  11  26 
Лятото не бърза да си ходи,
рови се до късно в прахоляк,
тръска си къдриците свободно
и не щеш ли, вкара за беля
остри песъчинки от вихрушка ...
  359  11  22 
В нощ на пеещи рапани сгъвам корабно ветрило,
може би го дипля грешно и прилича на хвърчило,
с квас от облаците правя дъжд за чудо и за приказ –
тайната е в капки пресни от узрялото мастило.
Яко се напи морето, дреме в роговата къща ...
  309 
Някой скача из нива от макове,
пада лятото в детството с мен,
сладко-кисело, дълго чакано,
щипе бузите с прасковен тен.
Брули с пръчката два диаманта ...
  257 
Щурав дъжд нащрака новините,
кърпен съм, умит, но не личи,
врабчовците все без мен се скитат,
гаргата ме сли́та и гълчи,
грака ми на шапката от вестник, ...
  322  15 
Изваля се от първия път,
аз си мислех – ще кара години,
под раздраната облачна плът
как да видя очите ти сини...
Сядай лято (Добре си дошло!), ...
  306  15 
Изкъпах дъжда
и почистих улука,
да има къде
да преспи́ тази нощ.
Луната се люпи ...
  275 
Отвсякъде прииждат оправачи,
един от друг по-свестен и велик,
а който мъти на яйцата пачи,
ще издържи, родил се е войник!
Взаимно се оплюват, с пръст се сочат, ...
  253 
Не ме прекъсвай, моля, те, недей,
едва донесох куфарите с думи.
Часовникът престана да боде,
стрелките се отскубнаха безумни
и превъртяха залезите с теб – ...
  448  13  15 
Да се изкажа…, ако някой пита,
поет съм сред поетите и крал,
и слушам само вярната си свита,
без нея все едно не съм живял.
На вечната си форма ще заложа, ...
  336 
Слънце ме одраска по носа,
капна ми на роклята жълтурче,
а от него стрелна се оса
и на вятър капата катурна.
Той се запиля, че е зает ...
  625 
Този дъжд е беглец,
по оковите слиза,
ловки пръсти протяга,
сълзите краде
и чернилки отмива ...
  732  10  14 
Нали ми каза, давай все напред,
кръго́м и пак напред, момиче,
реших да ти изпратя някой ред,
все още татко, още сричам.
За вишните си мислех оня ден, ...
  303  10  15 
  414 
  429 
  307 
  336 
  326 
Може би и аз не съм добре,
може би съм още твърде малка,
вятърко в косите ми щом спре,
връзвам му зеленото си шалче
точно под немирния бретон. ...
  535  13  21 
  323 
Нещата вървят към оправяне. Въздухът, който издишвам е по-чист от въздуха, който вдишвам. Пиесата отново е за Адам и Ева, но актьорите са различни... току-що пришляпа един господин, главно действащо лице с пола, цици, кукуриго и каза „Бонжур“. Жур, жур, но изглежда не му е бон: неизвестен размер на ...
  319 
Така е, прав си, тръгнах си без срам
и без да гледам накъде отивам.
Погребвай си сега луните сам
или пък с друга някоя, щастлива...
Над бездната играх "тура-ези", ...
  306  11  11 
Разтвори вятърът криле, снегът отдавна разпиля се,
по корените плъзна мед и хоризонтът стана ясен
щом лъч от утринна заря разтури облачното влакче...
... Невероятно! Слънцето изгря, дъждецът спря да плаче,
под смръзналия кукуряк, врабче с оскубано калпаче ...
  355 
Прилича на изгубено море,
а пролетта я следва, още гола.
Бряг няма, който може да я спре,
жена такава никога не мо́ли...
... По устните й зъзне тишина, ...
  363  10 
Не се ли умори светът до смърт
с торбите от лъжи на шайка луди?!
Проклето време!... и за кой ли път
присъдата ми е: ужасно буден.
Земята – плоска, с втори похлупак. ...
  728  16 
Високо е бесилото, тежи.
Предаден. Рана не е, да зарасне...
... Продадени сме с купища лъжи
от псета всякакви, за европасти...
Недей се притеснява, ще мълчим. ...
  402  11  13 
... рамене, колене́, колене́, рамене...
Бяхме готини, истински... Бяхме жестоки!
Всичко дадохме, другото той ни отне
и ни ри́тна животът в хиляда посоки.
Няма как да е зле, щом за друг е добре. ...
  647  10  17 
Ела на среща!...
Този път те каня.
Не ми се появявай ненадейно.
... ще е горчиво, бира, без лазаня,
ще бъда с кожа, втора и студена, ...
  800  11  25 
... умаля ми и времето за прекрасното утре
и се метнах отново в мойта шапка за луди,
натоварих си мислите, непроходили друми,
закопчаните истини, неизкъртени думи
и разплетох посоките, че ми писна да чакам, ...
  710  13 
Събуждаме се. По-добри и грешни.
Да се посмеем. Може да поплачем.
Каквото беше, казваме си, беше,
от утре ще е някак другояче.
Не можем да се върнем отначало. ...
  766  10  16 
Изчезна ни прасето – яко дим!
Надежда ли на Коледа ще готвим?!
Не ставаше дори да го дарим,
не беше никак яшно, а напротив –
порода Пурко, дръ́гляво прасе, ...
  464  17 
Предложения
: ??:??