Есенното слънце плахо надничаше през прозореца, като нечакан гост, който не желае да се натрапва, но все пак проверява дали домакините са си вкъщи.
Лекият ветрец навън нежно разклати осиротелите клони на близкото дърво и няколко пожълтели листа бавно полетяха към земята в красив пирует. Сякаш състезателки по художествена гимнастика, облечени в жълти и оранжеви трика, грациозно изпълниха сложно олимпийско съчетание.
Една старичка тойота премина бързо по улицата и предизвика смут в кварталния прайд котки, които се припичаха на тротоара. Усещайки потенциалната опасност, те се пръснаха на всички страни, като шарени билярдни топки. А Боби, песът от двора на къщата до нас, който отдавна се самоотглеждаше след смъртта на собствениците си, също не остана безучастен и излая няколко важни кучешки неща в медийното пространство на махалата.
Наслаждавах се на уюта и идилията на този късен ноемврийски следобед с чаша кафе в ръка и документалния филм на БНТ за Георги Парцалев. Всъщност, филмът ме нат ...