Когато се запознахме, сърцето ми беше готово за теб. Чакаше те, очакваше да се появи този, който да успее да отключи така здраво залостените порти. И ти дойде. Влезе в сърцето ми почти неканен, но много желан. Огледа се и ти хареса, намери в него нещо, което никое друго сърце не ти даваше - една искрена усмивка и една нестихваща страст. Тогава ме покани да вляза в твоето сърце и да бъдем равни. Аз знаех какво е да обичаш и да нараняваш, но ти не ме попита - хвана ме за ръка и ме въведе в красивия ми нов дом. Но странно защо завърза очите ми. Не ми разреши да опозная сърцето ти и въпреки, че усещах топлината и красотата, които струяха от него, ти никога не ми даде да го опозная напълно. И заживяхме заедно в новите си убежища, намиращи в тях надеждата, желанието и всичко друго, което да държи огъня буен. Тогава ти ми го каза - изрече думите, а аз замълчах. И после платих скъпо за това мълчание! Постепенно аз свикнах със слепотата си, свикнах да усещам с другите си сетива невидимото за оч ...