Двама приятели се срещат, единият е тъжен, другият - усмихнат.
- Какво ти е, приятелю, защо си тъжен? - пита усмихнатият.
- Ами, не знам какво да правя вече, постоянно сметки, пари, разходи, баща ми почина, няма кой да ми помага - оплаква се тъжният.
- Спокойно, всичко ще мине - отвръща веселият. - И моят баща почина, остави ми само заеми и банките ми взеха всичко, сега съм на улицата без дом и без нищо.
- Тогава, защо си толкова весел? - пита тъжният.
- Защото съм жив, приятелю - отвръща лъчезарно. - Защото моят живот сега започва и докато сърцето ми бие, аз ще се усмихвам. Душата никой не може да ми вземе!