Истината е някъде там... но някъде там е и Лъжата.

Имало едно време две сестри, които били близначки. Въпреки че в началото много си приличалиq с времето започнали да се различават. Истината израснала тиха и кротка, слаба, с дълги руси коси и замислени очи. Като нейна противоположност израснала Лъжата. Тя била много контактна  и сладкодумна, висока, но със секси форми. Дългите й руси коси се развявали като грива, а в очите й горели опасно сини пламъци. Истината нямала много приятели, била незабележима и малко скучна. Лъжата била в центъра на всички купони, тя била ухажвана, глезена и всички искали да дружат с нея. Въпреки това Лъжата не изоставила сестра си. Била нейната най-добра приятелка. Някои завиждали на тяхната дружба и шушукали, че Лъжата използва  Истината, за да изпъква и да е по-забележима. Това естествено не било вярно, защото  Лъжата твърдяла, че много  я обича.

Пораснали момичетата и един ден Лъжата решила да напусне семейният дом. Искала да обикаля по света, да опознава нови прекрасни места, да изпита вълнуващи приключения и емоции.

Истината не изпитвала такава страст и не придружила сестра си. Тя останала да живее тихо, скромно и почти незабележимо. Изминали няколко години. Истината започнала да погрознява, въпреки че била в разцвета на младостта си. Косата й оредяла и се наложило да я скъси. Под големите й сини очи се появили тъмни кръгове, заслабнала още.

Една сутрин се събудила, а над нея стояла наведена Лъжата:

-          Знаеш ли, изглеждаш ужасно. Какво се е случило с теб? – проговорила, а очите я гледали със съжаление.

-          Имам чувството, че вече не съществувам.  Бавно си отивам. – отговорила смутено Истината.

-          А аз се чувствам чудесно, страхотно, прекрасно! Всички ме обичат, боготворят и ако поискам ще ми се кланят. – изсмяла се леко презрително Лъжата. Русите й коси били още по-буйни, а очите още по-игриви.

-          Докато ти си линеела тук аз обиколих света, опознах различни хора и култури, накарах  ги да ми вярват, да ме харесват,  да ме следват. Животът е прекрасен!!! – продължила да се хвали сестра й.

-          Но хората знаят и че аз съществувам. – прошепнала плахо Истината.

-          Естествено, че знаят, но не са те виждали. И не трябва.  Ще се уплашат. Ще се натъжат. Милата ми, наистина изглеждаш зле. Кой би искал да те открие?  Да вярва в теб?

-          Но те трябва да ме обичат както обичат и теб! Не е честно! – започнала да роптае Истината. Дори се учудила на смелостта си да го произнесе.

-          Скъпа,  аз правя хората щастливи. Затова не те търсят и никой не се сеща за теб. Искаш ли сама да се увериш с очите си? Ела, ще ти покажа.

И двете сестри отишли на едно погребение. Опелото над ковчега било започнало, а свещеникът  приключвал литургията. Накрая той се обърнал към опечалените и заявил:

-          Вие си мислите, че нашия божи раб е умрял, но грешите. Това не е истина. Истината е, че неговата душа отиде в Рая, защото той беше добър християнин.

Истината поклатила изненадана  глава, но нищо не казала.

-          Видя ли? Хората не искат теб, а мен. Самозалъгват се, за да не страдат. Кой знае къде ще отиде душата му?

После двете сестри се смесили с опечалените и доловили други думи.

-          Баща ми не умря,  а всъщност се спаси. Беше  много болнав. – мислела дъщеря му.

-           Съпругът ми не умря, а ме изостави както винаги го е правил.  Пак ще трябва сама да се оправям. Сега кой ще ръководи фирмата? – мислела жена му.

-          Това беше божие възмездие. Най-после си отиде. Беше толкова алчен, че ме прогони от семейния бизнес. – мислел братът на покойника.

-          Истината е, че тази смърт ме освободи. Той беше доста стар, но поне ме подсигури. – мислела  доволна  секретарката на починалия бизнесмен.

Истината се почувствала ужасно възмутена от хората. Те си затваряли очите пред нея.

-          Искам да се прибера вкъщи. Не мога да остана повече тук. – промълвила тя.

Лъжата я последвала, а усмивката й не слизала от лицето.

-          Видя ли сестро, как хората се самозалъгват.  Разбра ли защо ме харесват повече? Обичат моето лице, а не твоето.

Истината мълчала, макар че я боляло. Само смелите хора били достойни за нея.

И затова по света царува Лъжата. Тя е навсякъде лъскава и красива. А  ако някой се сети за Истината се пита дали съществува? Как ли изглежда? Къде е ? Дали ще я разпознае?

И бързо я забравя.