Приказка за любовта
Тя беше принцеса, а той - нейният принц. Но тя още не знаеше за това. Срещнаха се на 1 април... и наистина - всичко сякаш започна като на шега. Той разбра, че това е Тя, принцесата, която е търсил през целия си живот и поиска да стопли малката ù ръка, а защо не и сърцето ù. Тя беше с уморено лице, усмивката от много време не беше озарявала малкия ù свят. А този свят беше толкова подреден, и в същото време толкова объркан. Мила, добра за пред всички, малката принцеса често, когато оставаше сама, мечтаеше за принца, който ще дойде и ще я спаси от скучното ежедневие. О, как мечтаеше тя за приключения. И ги получи. Макар да я виждаше за първи път, принцът успя да се вгледа не само във външната ù обвивка. Той успя да види душата ù. А душата ù беше като малко пиле. Тя се страхуваше от всичко и трудно допускаше някой до себе си. Но допусна него - неотразимия, разтърсващия, единствения! О, колко дълго тя го беше чакала. Той започна да закриля малкото пиле, и то свикна с него, започна бавно да разтваря крилца и да обгръща принца. Беше намерило нещо, което никой друг не му беше предлагал - топлина! Принцесата беше в плен на принца. Тя можеше на направи всичко с него и за първи път чувстваше, че може да бъде истинска, без да се страхува от нищо. Та това все пак беше той - нейният принц. Принцът се радваше на цветето, което разцъфваше пред него, беше за първи път през живота си толкова щастлив...
Приказката няма край. Или поне още не е написан. Какво е станало - това могат да ни кажат само след време принцът и принцесата.
© Преслава Всички права запазени