Приказните земи на Оринт се намираха далеч, далеч на изток, отвъд Пелагия, отвъд дълбокото синьо море. Пътуването дотам с най-бързия кораб отнемаше петнадесет дни, ако времето беше хубаво, разбира се. Но черният дракон се носеше като вихър из висините на Фантасмагория и отведе двете момчета в далечното кралство само за четири дни.
На гърба на Въгленче Езар се чувстваше така, сякаш самият той летеше. Когато се носеха над безкрайната морска шир, често отправяше взор надолу, за да погледа играта на слънчевите лъчи по гребените на буйните вълни. Понякога виждаше сивите шипести гърбове на грамадни левиатани, понякога виждаше издутите платна на някой кораб, а веднъж дори, нейде между безбройните острови на Пелагия, съзря група морски еднорози. Кани му каза, че трябва да се чувства късметлия, защото изключително рядко се случвало някой да види тези красиви създания. Понякога нощем двамата лежаха на гърба на дракона и дълго наблюдаваха звездите над тях. Понякога дракона се бухваше в пухкавите ...