СВЕТУЛКАТА
(простичка приказка)
Както...
Както във всяка приказка, така и в тази, всичко се случи в една гора. Голяма гора. С много, много дървета. Най-различни. В която всеки можеше да се загуби...
В тази гора живееше един вълк. Не много стар, малко самотен, сравнително весел, леко общителен и понякога забавен. По цял ден обикаляше из гората по своите си дела, опитваше се да е добър с всички...
Една вечер закъсня малко. Позабави се на една чаровна полянка, където жужаха всякакви твари.
И изведнъж...
Както става в хубавите приказки – изведнъж... съзря една малка светулка. Тя весело присветваше, бъбреше неуморно, закачаше се с някакви щурчета и бръмбарчета и не се свърташе на едно място. Вълкът знаеше, че на много места в гората има светулки, дори ги беше поглеждал отдалеч. Но сега... Сега нещо го накара да притихне. Нещо трепна в него. Нещо отдавна забравено, нещо топло и нежно. По природа си беше малко дръпнат и свенлив, отбягваше да се сприятелява, но...
Неусетно започна почти всеки ...