Седя на един голям камък, откъртен от вълните, преди кой знае колко време, от стръмния бряг между Балчик и Каварна. Снощи отново имаше буря. Морето не е много спокойно през април. Вчера пак минах по пътеката изскубнати от морето скали, нахвърляни в неравен, напукан калдаръм, облечен в шарената кожа на засъхнала морска сол и водорасли, съединяващ тесните плажни ивици, покрити с камъни, едър груб пясък и черупките на безбройни морски създания, които слънцето и морето ще стрият на прах. На идване забелязах колко променени са оскъдните островчета от оформящи се плажове, притиснати между скалите и морето. Всеки ден минавах от тук поне два пъти. Всяко по-силно вълнение променяше брега – като фокусник, който манипулира своите “магически” предмети – но всяка промяна тук е най-истинска магия, срещу която не съществува заклинание. Нищо след изричането й от страстния дъх на разпенените вълни не може да върне нещата по старите им места: променена е всяка мидена черупка, всяка раковина вече е разли ...