9 мин за четене
Усойната гора се е проснала по цялото протежение край пътя от Клисура на юг, към Далечно село. Започва с обширно пространство от иглолистни дървета, прорязано от дълбоки дерета със стръмни брегове, с мрачни долове и редки, сенчести полянки. Високи и силно разклонени са боровете и смърчовете, които растат там, и не позволяват на слънцето да достигне земята дори и в най-горещите летни дни.
В Усойната гора е винаги хладно и сумрачно, храстите са хилави и листата им – покрити с прах, заради сипкавата и тънка почва по дъното на овразите, а тесните пътечки по стръмните планински склонове са каменисти и коварни – тръгнеш ли по тях, трябва все да гледаш в краката си, да внимаваш да не се подхлъзнеш и да не полетиш към дерето, на дъното на което блести черна, студена вода.
Пътят към Далечно село криволичи на юг, навсякъде съпровождан от гората, която нататък става широколистна и малко по-приветлива, но все така влажна и осеяна с блата и непроходими мочурища, докато най-накрая стигне до овощните ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация