Седми ден. Този ден отмина бързо, пак в игри и забавления. Наближаваше Коледа. В детската градина подготвеха коледен концерт. Учеха коледни песни и стихчета – Забавно – нали!? Вечерта майката на Мими я прибра от градината и преди да се върнат в къщи я заведе в МОЛА. Какво е МОЛ ли? Това е голям магазин, от който можеш да си купиш почти всичко. Но най- хубавото е, че има детски кът с много забавления и игри. След посещението на МОЛА се прибраха в къщи. Дойде време за сън. И Мими пак е в леглото, и чака. Навън е тъмно. Няма облаци и в небето звездите една по една се появяват. Ето я и Луната. Тя е като тънък сърп залепен в небето. Градът притихна. Но Мими все още чака, че как ще заспи без приказката, която феята трябва да й разкаже. И най-накрая тя се появи.
– Къде беше до сега, моя фейо? Защо се забави толкова?
– Бях при едно малко смело момче, което ми разказваше своите сънища. Трябваше да го изслушам докрай, за да мога да ти ги разкажа.
– Чакам с нетърпение. Започваш ли вече?
Приказка седма или приказка за момчето,
което сънуваше как ще спаси света
Той бе едно смело момче, много смело. Беше боец и по негов си собствен начин се бореше за промяна. Сложно е в този объркан свят да правиш това.
– А ти как се запозна с него? Как?
– Аз съм Феята на сънищата. Забравили? Разказвам сънища, но преди това първо трябва да ги намеря. Трябва да се докосна до душата на този, който ги сънува. Но докосна ли се веднъж до красива душа аз я обиквам.
– Ти обичаш момчето, така ли?
– Да, обичам го! Така както обичам и теб. Той ми довери мечтите си, както и ти ми довери своите мечти, но това са толкова красиви мечти, че не бива да се крият от света. Трябва да бъдат разказани. И докоснат ли поне един човек, променят ли го, ще си е струвала битката. И доброто малко по-малко ще започне да побеждава.
– Но какво е сънувало това момче.
Предстои колосална битка, която ще предопредели надмощието на доброто и злото. Карате двубой между момчето- защитник на доброто и неговия противник- защитник на злото. Там на арената под силната светлина на прожекторите и под екзалтираните викове на тълпата е застанало момчето – готово за битка. Решителният му поглед пронизва като нож, толкова е твърд, направо стоманен. Смелостта и решителността му са безгранични.
– Виждаш ли го, Мими? Усещаш ли неговата сила и смелост? За да постигнеш нещо в този живот трябва да притежаваш точно такава сила и смелост.
Идва противникът му и играта започва. Рунд след рунд. Противника е силен и нанася удар, след удар на момчето, но то не се предава. Трябва да победи, за да спаси света. Да, има битки, които са на живот и смърт. От тези битки, зависи бъдещето на много хора. Момчето напада смело. Противникът му губи сили докато не се сгромолясва на ринга, оставайки безжизнен. Момчето е победило. Спечелило е битката на живота си. И една усмивка изгрява на лицето му. „Играта свърши“! Да, играта свърши. И победител е той. И е победил не толкова със сила, а със смелост нетипична дори за голям човек, какво остава за малко момче!
– Наистина смело момче!?
– Да, много смело! Именно, за това и побеждава в битките.
– А другият сън на момчето, какъв е той?
– И той е много хубав. В него момчето също спасява света.
– И как, от какво?
Всички знаем за проблемите в нашия свят, но най-сериозни проблеми са тези с глобалното затопляне и замърсяването на природата. Алчни за пари хора изсичат горите. Така унищожават не само дърветата, които също са живи, но по този начин разрушават и дома на хиляди животни. Пагубни за нашата планета са и милионите тонове отпадъци, които замърсяват не само сушата, но и реките, моретата и океаните. Явно ние хората не сме добри стопани за нашия единствен дом – планетата Земя. Трябва да се замислим над това! Унищожавайки дома си ние унищожаваме самите себе си.
– А сънят на момчето?
В този сън момчето се бори точно с тези проблеми. То измисля начин да изчисти земята от отпадъците. Да изчисти океаните от тоновете плаващи острови с пластмасови бутилки. Да възстанови отново милионите декари унищожена гора. Да върне животните в гората, като увеличи застрашените видове, а те са толкова много.
– И успява ли да направи това?
– Да, успява!
То превръща Земята в рай. И не само това! То създава купол около Земята,
който да я защити от външни влияния.
– О, моля те, фейо, заведи ме в този сън на момчето! Искам да видя Раят на Земята.
Феята се усмихна. Обгърна Мими с бледолилавия облак и полетяха към съня на момчето. А там – там наистина беше рай. Вековни гори докосваха небето, а то синьо, като сапфир. Поляни, по които се разхождат най- различни видове животни. Животни, които не се боят от хората и ти дават да ги помилваш. Чудни градини с цветя. Цветя толкова красиви и пъстри, че надминават и най-развихреното въображение. Реки препълнени с риба. И чудни водопади, от които полъхва прохлада. Мими полегна на меката зелена трева. Загледа се в небето, в което летяха красиви пъстри птици и почувства цялата любов, която има в сърцето си това момче, за да може да създаде този прекрасен рай. Мими знаеше, че ако някога някъде срещне това момче, тя ще го познае.
И ето пак са в дома на Мими. Феята я сложи в креватчето ѝ. Целуна я. Каза ѝ лека нощ и отлетя, може би там някъде в онзи рай, който момчето беше създало. И може би там някъде тя отново щеше да се срещне с него, за да слуша и другите негови сънища, а те със сигурност също са толкова красиви, като този сън.