5 мин за четене
Първа картина.
„ И най-дългият път започва от първата крачка!“
Беше неделя. Слънчево, лятно утро в квартала. Контейнери за разделно събиране на смет между блоковете. Зад тях - следните характерни за географските ни ширини, персонажи: главният герой на нашето повествование – стар, деформиран от седене на него фотьойл, тапициран в ярко лилава някога, но вече доста поизбеляла и поизтъркана на места дамаска; на яркооранжеви някога, едри цветя, вече също доста поизбелели и поизтъркани. На седалката му се беше сгушила улична котка. Други нейни посестрими обикаляха наоколо, душеха, прозяваха се и се протягаха.
От едната му страна – пробита тава за варене на сладко и лютеница. От другата – пластмасов яркосин бидон за кисело зеле и трушия, също пробит и изхвърлен направо с развалената саламура, която бавно се оттичаше от пукнатините му... За щастие наклонът на тротоара бе такъв, че въпросната субстанция изтичше в посока, обратна на местоположението на фотьойла. Което силно го радваше! На долнит ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация