9 мин за четене
- Тате, хайде да ми прочетеш приказката отново! - пет-шест годишно момиченце
с дълги черни коси и големи тъмно-кадифени очи като на кошута, се молеше на баща си.
- Дорис, но ти все изчезваш и никога не слушаш до края.
- Моля те, тате.
- Е, добре, де. Ама, този път никъде няма да мърдаш.
През стъклото на камината проблясваха червено-оранжеви искри. От време –
на време изпукваше някакво дърво от вътре. Навън фучеше леден януарски вятър и леко подрънкваха стъклата на прозорците.
- „ Принцеса Джесика. Имало едно време момиченце на име Джесика, което
дошло на този свят в съвсем бедно семейство. Родителите му от сутрин до вечер се трудели за да осигурят прехрана на трите си деца.
Един зимен ден момиченцето отишло с майка си на пазар. Трябвало да продадат малко сланина и яйца, за да купят дърва за огрев. Зимата сякаш никога нямало да свърши. След дълго чакане все пак успели да превърнат храната в пари. Платили на търговеца на дърва, а той обещал да ги достави на другия ден. Тръгнали да се при ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация