Птича песен прозвуча рано сутринта. Слънцето все още не бе изгряло, но луната вече бе залязла и земята бе студена. Дърветата изглеждаха като застинали помисли на някой съмняващ се във всичко и отказващ да даде мир на душата си бог. Тези от тях, които бяха напъпили, напомняха на хора, които са обвили в камък телата си, решени на всяка цена да попречат на другите да се докоснат до сърцевината им. Чувствата им бяха като неразцъфналите цветове, но имаха една разлика - никога не биха се разтворили за другите, освен ако някой не разбие бронята им. Но такова действие би било пагубно за тях, тъй като освен твърдата обвивка, нищо не ги задържаше към стволовете им. Имаше и други дървета - такива, които все още имаха листа по себе си от миналата година, сякаш страхуващи се за самите себе си. Те живели сред зелените си събратя и били щастливи, но настъпила есента. Дърветата около тях смело захвърлили ярките листа и се подготвили да оцелеят, следвайки естествения цикъл на годината, но те не последв ...