Благодаря на Влади за идеята.
- От какво те е страх най-много?
Въпросът дойде изневиделица и нямах готов отговор. Ако някой ме бе питал същото преди години, с лекота щях да отговоря: Смъртта, разбира се. Но сега…сега е различно. Успял бях да притъпя тази остра, понякога достигаща до мълчаливи (неистови) крясъци срещу луната. Болка. Как и защо, ли? Ще разберете.
- Не знам.
- Хайде де!
- Не, наистина не знам. Бих казал от неизвестното, но би било изтъркано, нали?
- Да.
Запалих цигара.
- Добре тогава. Нека да перифразирам въпроса. Кой е бил най-страшния ти момент досега?
Поднесен така въпросът звучеше като предизвикателство. Разтършувах се из дебрите на паметта си, все едно търсех отдавна забравена детска играчка в таванска стая с размери десет на десет метра. Твърде много вехтории и твърде много незначителни играчки. Така например, когато ме блъсна джип, докато карах колело. Съумях да скоча в последния момент и се отървах, благодарение на силен инстинкт или божествена намеса, само с охлу ...