Любовта е дълготърпелива...
Любовта е глътката вода в зноен ден...
Любовта е топлото огнище в люта зима...
Любовта е и омаята на пролетта...
И тежък плод през есента...
Притча за Любовта и Страха
Така се случило, че на един самотен, безлюден остров заживели заедно Любовта и Страха.
Любовта била млада и красива. Песните ù огласяли целия остров. Щом запеела животните и птиците притихвали и се събирали около нея – сгушвали се в краката ù, играели си с косите ù... Вятърът се шмугвал някъде из храсталаците и притаявал дъх... Дори Слънцето си избирало някое пересто облаче, за да може лъчите, които изпращало на земята да са по-меки и галещо нежни...
Страхът бил нейната пълна противоположност. Той бил стар и грозен, а отворел ли си устата вместо песен от там излизал толкова страшен рев, че дори и земята започвала да трепери, животните бягали и се криели кой къде намери. И дори Слънцето викало буреносните черни облаци, за да заглуши рева на Страха...
Островът не бил голям, но някак случайно Люб ...