Обикновен мост. Над река Марица при остров Адáта. Е, не чак толкова обикновен, защото по времето на Римската империя някъде тук е пресичала Виа Милитарист. Почти четвърт век минавам по него, за да отида на работното си място. Така година след година започнах да го наричам "моят мост". Колегите се шегуват:" Ти си Патрон! Имаш си собствен мост. Върви си по него пеша, ние се прибираме с колите...". Не им се сърдя. Без да осъзнават те са се превърнали в доброволни заложници на Техническата революция. Те никога няма да усетят със сетивата си, няма да разберат красотата на моят мост, през всички годишни сезони. Зимата той е смълчан. Снежинките се спускат бавно от сивото небе и прилягат на перилата му. В средата на пешеходната зона има само една тънка, като конец пътечка, направена от стъпките на ранобудни минувачи. Дърветата на остров Адáта, който се намира в средата, под моста, са застинали в поза на наблюдатели, облечени в бели копринени тоги. Река Марица, сякаш унесена в зимни мисли, мина ...