Религиите, че трябва да си отидат, трябва и ще си отидат, ама как, като не искат? Когато не знае нещо човек, пита. Все някой може да е осведомен по въпроса. Та и аз реших да питам моя приятел. Но за да не се издавам, че се занимавам с такива глупости, че пък и книга пиша за тях, реших така, по-отстрани-отстрани до го подпитам, тарикатски.
Приятелят ми е и съсед от детството. Но приятелството ни колкото старо, толкова и странно. Той стана висш номенклатурен партиен кадър в нашия окръжен град, а аз обикновен малък работник в голям завод. Той се изкачи по стълбата на властовата структура в партията и окръга до върхушката, а аз цял живот все тъпча на едно място – останах си шлосер. Но така се въртяха нещата от живота, че пътищата ни постоянно се пресичаха.
По едно време го назначиха за голям шеф в нашия завод. Ах, рекох си, моят човек сега ще ме оправи. Подхвърлих му един два пъти за някакво повишение и той обеща, ама ха днеска, ха утре, и така си остана. Вярно, за добра работа ме наградих ...