ПРИЯТЕЛСКА ВЕЧЕРЯ
Разказът не се препоръчва за лица под 18 години
- Абе…викаш, не съм бил прав. Не съм, ама съм! Така трябваше. Ти като си много ‘убав ‘що не ме спря?! Кажи де? Мълчиш! К’во ми се пулиш насреща като каракоджул? Хем ти ме накара да я заговоря, после да я поканя на кафе. Нали помниш? А сега…Аз съм виновен…То угодия нямаш бе човек! Разбирам да се познаваме от вчера, а то вече двайсет години има от тогава. Сещаш ли се кога се видяхме за сефте? Аааа…сещаш се я, как няма да се сетиш. И от тогава, та досега сме си най-добрите приятели. Ти без мен не можеш. Нито пък аз без теб! Помниш ли когато замина веднъж за половин година? Как не се обади бе, как едно писъмце не написа тогава?! Сърдит ти бях, така да знаеш…ама нейсе…Нали си ми като братче. Още щом те видях да сядаш до мен и ти простих. Нали помниш? Ама и тя беше красива, а? Пууу…не бях е*ал по красива женска от нея. То тяло, то цици…И как викаше. Майстор съм ей, така да знаеш! Всички дето са били с мен, викат чак до Бога. А ...