Часовото време бързаше, вече беше минало 10 часа преди обяд. Бързаше и Пресиян по Невски проспект по посока на легендарната река, но не му се отдаваше да намери това, което търсеше, дали не го беше подминал? Докато изведнъж в периферното му зрение се появи нещо, дали беше видение? Не, не нарастваше, уголемяваше се. Спря. Обърна се. Наистина е това - вляво от него се извисяваше магнетичната сграда в архитектурен стил Ампир, Казански събор изграден в памет на руската воинска слава. Пред него се издигаше паметник, който в очната му перспектива приближаваше до височината на храм паметника. Веднага след него, днес започваше опашката от богомолци за поклонението пред Казанската икона на Божией Матери. Ето това е ориентира, досети се лутащия се човек. Увековечен си стоеше, сякаш издал поредната си заповед генерал-фелдмаршал княз Михаил Кутузов, вдясно от него, оттук много добре се виждаше ателието - бижутерия, неговата цел.
Влезе, нареди се на по - малката опашка. Консултант - бижутерката, радушна и усмихната работеше сръчно и предлагаше кехлибарените изработки. Дойде и неговия ред.
Пожалуйста, что Вам нужно покупит, уважаемьй господин?* - моля, какво
желаете да закупите, уважаеми господине. Позволете да Ви представя, преди това свойствата на нашите бижута. Кехлибарената киселина при допир с кожата и благодарение на телесната температура има благоприятен ефект като природен стимулатор, подсилва имунитета, възстановява жизнения тонус и енергиен баланс, чрез кръвния поток, без странични действия. За децата освен за гиздене, помага за премахване болката при никнене на зъбки, стопира колики осигурява пълно спокойствие на детето. Моля, преценете кой и на какво место ще положат бижутата за да има ефект. Предлагаме украшения от жълтозелен и искрящ тъмносин кехлибар гривни, гердани, обеци, пръстени, колиета.
Клиентът беше предварително проучил и сравнително бързо приключи с покупките и се приготви да се разплати. До него се приближи мъж над средна възраст и се обърна към него с думите:
- Буди моj, друже мой - приятелю, Молим се. Видим да говорите руски** - помогнете ми, виждам, че говориш руски. Желим да купим украсе за унуке и маjке - искам да купя украшения за внучки и майки. Един народ две държави. Аха, съсед сърбин, трябва да помогна, каза си рускоезичника бавно и образно, което му беше казала преди малко дамата, но на български. Прецизно и с удоволствие непознатият човек избираше от омайният кехлибар. След като приключи със сделката излязоха заедно.
- Хвала Вам, друже мой. Един народ две държави - благодаря ти, приятелю. Покани го в близкото кафене за благодарност и както беше сладкодумен започна да му разказва семейна история от времето на прадядо му.
Случило се преди много години. По време на братоубийствената Сръбско - българска война. Двете корони, честолюбиви владетели се борят за надмощие. Участник в тази война е неговия прадядо. Българската малобройна войска атакува, превъзхождащият го противник. По време на тяхната „атака на нож” неговия прадядо бил ранен и лежал на земята като притискал ранената си глава. Над него с допрян щик до гърдите му се надвесил млад, едър, с големи, гъсти мустаци български войник. Той се учудил на голобрадото му лице и детската физиономия и рекъл:
Що правиш на фронта бе момчурляк, до тебе ли стигнаха. Пази боже. Прави се на умрял, че друг след мен ще те убие. Бог да ти е на помощ. Един народ две държави. Оставил го жив и продължил атаката си. Ето оттук идва и моята дума.Тя се носи от поколение на поколение като рефрен за доблестната войнишка и братска постъпка.
Докато течеше интересното повествование, мобилният му телефон звънна, кимна с глава за извинение - търсели го по работа.
Тук Пресиан си пое дълбоко въздух и си спомни дългите разкази на дядо си Вълчо и фронтовия му другар дядо Пейко.Участници в реални битки с тяхната полево оръдие 7,5 сантиметра Круп срещу хитлеристите през Втората световна война в зоната на Драва Соболч и Драва Чехи на унгарска територия. Обикновено военният анализ започваше от руско - турската война и стигаше до тяхната. Напъна мозъка си да си спомни разговора за сръбско - българска война. Започнала в началото на ноември. Армията ни не е готова. Голяма част от нея е на южната граница. Вероломния агресор е посрещнат от командири на ниво капитан. Началник щаб е капитан Рачо Петров. Въпреки, че е на 24 години, бил прозорлив стратег на бойното поле. Важен за него в този психологичен и политически момент е да не загуби София. Избира рискована стратегия да прегради пътя на узурпаторите. Предприетото контранастъпление и с безпределна смелост, защитниците на Родината си изтласкват врага до Пирот. Младите български командири побеждават надменните с остаряла за времето си военна тактика сръбски генерали. Възпитаниците на военно училище са изучили и овладяли по добре за времето си военната стратегия на бойното поле? След това ветераните се възхищаваха на капитан Петров, роден в Шумен, на 18 години завършва първият випуск на новосъздаденото военно училище в Княжеството. Това по-късно му дава способността като щабен офицер да умее да планира и координира действията на фронтовата карта.
- Приятелю мой. Това е нашата обща история и живот. Хвала вам и Збогом, желим леп дан - Благодаря и довиждане, желая хубав ден.Имамо деда и бугарског воjника коjи je звао курбан за здравлье - На дядо и българският войник имаме и наречен курбан за здраве - Извади го от спомена, Драган, познатият му отскоро. Двамата нови приятели се разделиха дружелюбно, ръкостискайки се.
Пресиян забърза напред към канала Грибоедов, един от многото водни пътища на забележителният Санкт Петербург, настани се, на скоростно туристическо корабче. Замисли се загледан в следата на водата, която оставяше след себе си плавателния съд, че му напомня на споделено от негов колега видинчанин. Много пъти му бе разказвал за крайграничните събори на двете граници. От двете страни се събират повечето роднини, много приятели, добри съседи. Музика, песни от сутрин до вечерта. Гостуване те към нас ние към тях, богати трапези и трайни спомени. Така са отваряли дружелюбието и уважението един към друг сърдечно и отнасяли в душите си радостта в общата обредност. От вече описаното всеки трябва да се досети, че истинското човеколюбие се извисява над миналото си и народна обрядност и никой честен човек не се поддава на насилствено убеждение, защото в себе си дълбоко вярва в дълголетното житейско битие.
/ *руски,** сръбски/
Веселин ВасилевMD-Виконт
© Веселин Василев Всички права запазени