- Какво беше това? – попита Карълайн. Тя остави приборите си настрана и се ослуша.
- Кое? – обади се съпругът й от другия край на масата.
- Стори ми се, че чух автомобилни спирачки. Нали каза, че вилата е изолирана, Джак?
- Така е, скъпа. Тъкмо заради това се нарича „Гнезденцето”. Идеалното място за меден месец.
- Ш-ш-т! Ето, чуваш ли? Стъпки.
- Вероятно е от вятъра. Или отново започва да вали. О, по дяволите.
На входната вратата се чукаше с все сила. Каролайн вдигна ръка и я постави на гърлото си. Когато Джак се изправи, тя извика:
- Не отваряй, не отваряй!
Съпругът й замръзна за миг, после решително се запъти към вестибюла. Младоженката чу отварянето на вратата, после – някакъв приглушен разговор, и както ѝ се стори – след векове – Джак се върна, следван от млада жена с безупречно чист шлифер и кални обувки.
- Каро, това е мис Робинсън – представи я той.
- Евелин – поправи го гостенката.
- Мис Робинсън – продължи със странно упорство Джак – изглежда се е загубила. Явно е пропуснала о ...