Влакът - продълговат, изпълнен с пътници огромен търбух, пухтеше задъхано и се поклащаше по релсите като пиян моряк по крайбрежен булевард...
Пътниците в купето дремеха, прелистваха вестници или зяпаха разсеяно по посока прелитащите гари в избеляложълти цветове и дървета с нацъфтели бели шапки, които ръкомахаха приветствено, отдалечавайки се...
Вратата на купето се открехна и се подаде главата на млада жена с късо подстригана червеникава коса, облечена в зелен джинсов костюм и спортни обувки...
Не носеше нито пътна, нито дамска чанта, само в лявата си ръка стискаше малка картичка или снимка...
Обърна я към пътниците в купето – беше снимка на момиченце на около три годинки, в розова рокля с панделка в талията и картонена златна коронка на главата...
Изгледаха я колкото с любопитство, толкова и с досада, и се приготвиха да чуят поредния мелодраматичен разказ, който да ги подкани да бръкнат в джобовете си в полза на болно детенце...
- Извинете - обърна се жената към вперените в нея няколк ...