Пробуждане
Произведение от няколко части
-
1238 5 21Проза » Разкази
-
544 5 11Проза » Разкази
-
815 5 12Проза » Разкази
Таксито ме чакаше отвън, целунахме се със Стийв набързо и аз нетърпеливо затрополих по стълбите с токчетата си. Още усещах автършейва му. Мирис на океан, мускус и сандалово дърво. Замайващ аромат. Ароматът на моя мъж, познат като петте ми пръста.
Май трябваше да сложа по – удобни обувки. Глезените вече ме наболяваха. Седнах в колата, докато шофьорът ми сложи в багажника новия ми куфар и потеглихме към летището. Свалих си обувките и въздъхнах.
Имах няколко часа до полета. Още се вълнувах, защото щях да присъствам на тази конференция,където се събираха най – важните светила на психоанализата. Щях да попивам мъдрости и да запиша всички изказвания, да се уча на занаят. Бях току – що завършила, от два месеца имах кабинет, а пациентите ми се брояха на двете ми ръце. Нямах много ангажименти, но имах ентусиазъм. Имах мечти и цели за постигане.
Исках бърз успех, както всички млади хора, но знаех, че не става с магическа пръчка. Трябваше да бъда търпелива. Но това малко ми се отдаваше…Имах други добри качества – упоритост, воля, трудолюбие, но точно търпение – не. Трябваше да имам търпение и започнах като мантра да си го повтарям непрекъснато. Самонавивах се. Исках да се прочуя като добър доктор, но не смеех да го споделя с никой. Та с кого да споделям какви ми са плановете? И какво ми се върти в главата…
Приятели истински нямах. Познати и колеги много – но всички само за „здравей скъпа, как си, чао”… Майка ми беше алкохоличка. Скъсах всички връзки с нея. Баща ми – беше починал отдавна.
Близки хора нямах.
Само Стийв. Оженихме се преди три години. Той учеше последна година журналистика, а аз психология. Срещнахме се случайно на един маратон. И двамата бяхме бегачи на дълги разстояния. Завършихме почти заедно маратона. Изпотени като коне, уморени се строполихме на тревата. Каталясали от дългото бягане. Мълчахме и се гледахме. Очите ни се срещнаха и всеки се взираше в другия. После усмивка се разля по лицето му. И по моето също. Разприказвахме се. Та така от приказка на приказка си уредихме още същата вечер среща. Още тогава разбрах, че съм срещнала мъж, с който ще е интересно да се живее.
Стийв беше привлекателен, строен, светлоок, рус, с хубава усмивка и ум в главата. Взе ми акъла още същата вечер. Не можех да устоя на чара му. Излизахме с него няколко вечери, а после се събрахме.
Прилепвахме един о друг като два магнита. Усещахме и двамата, че сме точно един за друг. Аз съм с кестенява дълга коса, лешникови очи, средна на ръст и пъргаво тяло. По – мълчалива съм от Стийв. И с девет години по-млада. Той е като всички журналисти, дърдори много, задава всякакви въпроси и понякога е нетърпим с любопитството си. Но Стийв е обаятелен и преуспяващ. Вече е заместник шеф на голяма медия.
Сега живеехме в хубава къща, с веранда отпред, със заден двор, хубава морава, висок кестен и цветя, басейн и барбекю. Ще изплащаме цял живот тази къща, но поне беше къщата на мечтите ни. Не беше толкова голяма, само с три спални, но имаше чудесен хол с камина, френски прозорци гледащи към океана, удобни канапета и фотьойли, картини с неизвестни никому художници, които бях окачила навсякъде. Някои се стряскаха от картините и аз искрено се забавлявах на реакциите им.
Когато слязох на летището и отидох да се чекирам разбрах, че съм си забравила документите. Проверих за следващия полет. След шест часа. Все ще стигна навреме, ако побързам.
Метнах ръка на едно такси и обратно към дома. Започна да ми става притеснено. Беше паднала нощта. Тихо отключих вратата, за да не вдигам шум. Не исках да събудя Стийв. Щеше да ме спука от подигравки, че съм си забравила документите.
Влязох в хола, светнах лампите и застинах учудена. Две високи чаши стояха на дъбовата маса. По ръба на едната чаша се виждаше розово червило. На облегалката на стола беше небрежно метната малка дамска чанта.
Приближих се като опарена.
Взех чантата и зарових трескаво в нея. На личните документи пишеше Саманта Рийз. Леко мургава жена ме гледаше от снимката. С черни къдрави коси, завити на кок. Изящно хубаво лице. Това на първо четене.
След изненадата ме обхвана ярост. Бях излъганата... Наивница...
Седнах с подкосени крака на стола. Бях забила поглед в снимката, но не виждах нищо.
Лудите ми мисли препускаха...
Нямах време за разправии.
Таксито вън ме чакаше. Отидох в кабинета, който деляхме със Стийв, взех си документите и излетях от дома.
Пътувах в пълно отчаяние. Бях объркана. Невярваща, че това може да ми се случи. Точно на мен да ми се случи? Аз , дето се ровех в човешките души…да не разбера какво става около мен…
Бях му вярвала.
Бях заложила всичко, живота си, любовта си...
А той...той...ме е лъгал.
Когато ме е прегръщал, целувал и любил... всичко е било лъжа...
Бясна бях. Исках да си отмъстя.
Загледах се в нощта. Черно кадифе. Обгърнало света. Тук - там проблясваха светлини.
Фаровете мощно светеха по асфалта. Пътят се виеше като ленива змия. Дървета стояха като истукани стражи, замрели в тишината. Сърцето ми бумтеше...Вдишах дълбоко.
Трябваше да се успокоя...да се контролирам...
Дълбоко вдишване... издишване...озон...отворих прозореца и жадно дишах...
Затворих клепачи...
Нещо като камъче в обувка ме дразнеше...
Нещо ме изкарваше пак от релси...
Изненадващо...
Изневяра ...
Подкопано доверие...
Що за човек си Стийв?
Защо ме зашлеви така?
Дали не трябваше да ги подпаля, както са сплели тела на моята спалня? Едно пламъче по завесите и всичко щеше да лумне в пламъци... Ха...хааааа....
Започнах да се смея силно... истерично…
Шофьорът извърна глава, но не посмя да обели и дума. Какво ли си е помислил? Луди…много…
Продължава…
© T.Т. Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
-
Психоложка застреляна! 😅
-
Благодаря!
-
Да си забрави документите и намери разбитите илюзиите на пухи и...
"Не е това, което изглежда"!
Хайде към следващото маратонско състезание, за да разберем има ли самотни бегачи на дълги разстояния!
Хубав лаконичен стил!
Поздравления, Таня! -
Интересно! Чакам продължението!
Хареса ми! -
Прочетох разказа още щом излезе, но беше доста след полунощ и оставих "за утре" да коментирам. Колко дни са се минали, прочетох го пак и отново се насладих на поредната ти невероятна истории в неподражаем стил! Бих го разпознала, без да знам че е от теб, Танче! Чете се на един дъх!
-
Заинтригуващо! Ще чакам развръзката!
-
Има защо да продължава...
-
Язък ѝ за ученето. Да си подпали дипломата!
-
Интригуващо начало. Любопитно как ще реагира на ситуацията професионален психолог. На опашката с чакащи съм
-
Още нещо интересно си започнала, само ще ни караш да тръпнем в очакване
Продължава... Чакам... -
леле, започнала си нова история... виж ти, виж ти... както е казал Шекспир - и дверите на Ада ще треперят от гнева на пренебрегната жена... вече съм нетърпелива....
-
Страхотно начало, Таня! Поздравявам те!
Иска ми се да кажа за нататък "Совите не са това, което са...", но ще е само хипотеза. -
С нетърпение чакам продължението, Таня! Харесва ми!
-
Определено ме заинтригува много. Очаквам и те поздравявам!
-
Прочетох с интерес, Таня! Ще следя непременно!
-
Поздрави приятели! Радвам се, че сте се отбили тук, на моята страничка!
Хубав ден! -
Понякога си мисля, че виждаме само това, което искаме да видим. Но не винаги нещата са такива, каквито изглеждат. Чакам продължението!
-
Облагодари неделята ми с тази интересна творба ! "Върза ме" и сега ..........и аз като главната героиня започвам с автотренинг за търпение ! Зарадва ме мнооооооооооогооо!
-
Отпивам от кафето и си мисля - кое повече боли?
Самата изневеря или това, че като специалист не е прозряла?
Поздрави!
Успех! -
Добро начало, заинтригува ме Таня! Чакам с нетърпение продължението, което съм сигурна, че ще бъде интересно!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
